Ще издържи ли семейният ни бюджет на новата ценова атака?

Новата година настъпи с повишени цени на някои стоки и услуги у нас. Токът за бита за Северозападна България вече е по-скъп с около 9%. Хлебопроизводителите побързаха да реагират на повишеното ДДС на 20% и съответно повишиха цените на насъщния. От 1 януари са в сила новите цени на личните карти. Вместо 18 лева за нова лична карта трябва да платим 30. Нормалната услуга за издаване на личната карта е увеличена от 18 лв. на 30 лв , бързата - от 36 лв. на 60 лв, а експресна - от 90 лв. на 150 лв. Първата лична карта за младежите от 14 до 16 остава безплатна, както и тази за възрастните над 70 години. Тепърва се очакват повишения и на други стоки и услуги.

"Това беше очаквано още с първите публикации на проекта за бюджета, така че не сме особено учудени. Отстъпката от ДДС-то за хляба беше временна и щеше да се случи това рано или късно. По-скоро това, което трябва да притеснява повечето домакинства е цената на тока за бита. Генерално обаче няма как да очакваме тези няколко повишения да избият някаква особено по-висока инфлация. Ако има някакъв ефект върху общия инфлационен индекс, съдейки по дела на няколко стоки, които поскъпват малко по-агресивно от януари в общата потребителска кошница, най-вероятно ще видим едно общо увеличение на потребителската инфлация с около 01-02 пункта."

Има ли вероятност при ново повишение на цените в някои погранични региони на страната да се възроди отново т.нар. "куфарна търговия" и да започнат да се внасят хранителни стоки с по-ниски цени от съседни нам държави?

"Такъв тип куфарна търговия наистина може да се реализира, въпреки че цените в Румъния и Гърция не са чак толкова ниски, да не говорим, че дори в Гърция цените са по-високи и обикновено търговията върви в обратна посока, въпреки че е възможно за някои земеделски продукти Гърция да се окаже с по-ниски цени от нашите и някаква част от българите да се възползват от това. Този процес сме го виждали с горивата в Северна Македония и Сърбия, така че това не е феномен, който може да е изчезнал" - уточни Адриян Николов:

Малките търговски обекти във Видин вече регистрираха повишение на цените на хранителните продукти в началото на годината. Ситуацията коментира Камелия Гергова, продавач-консултант в малък хранителен магазин в крайдунавския град.

"Драстично се вдигнаха цените, но са поносими. Повиши се цената на хляба, той е най-основната храна за хората и за него не трябваше да е чак толкова драстично повишението на цената. Клиентите се възмущават, но купуват, защото това е основна храна и е нужно. Има леко повишение в цените на почти всички продукти. Това, обаче не бива да продължава, защото това ще се отрази върху работата на малките обекти, а те трябва да се задържат."

"Няма човек в България, който да не го притеснява. Това покачване не е обосновано, защото когато ДДС-то го свалиха, те свалиха ли цените на хляба. А за цените на тока - това е вече е супер нахалство. Най-много се притеснявам от цените на хляба. Това е хаос, не знаем утрешния ден как ще го посрещне човек. Като че ли умишлено всичко се прави."

От 1 януари ДДС ставките за хляба отново са 20%. Косвеният налог бе намален заради пандемията от COVID-19 и запазен няколко поредни години. Въпреки че хлебопроизводителите остро негодуваха срещу промяната, диференцираните ставки изтекоха в края на 2024 година. По предварителни оценки над 400 милиона лева могат да постъпят в хазната от възстановените на предишното им ниво ставки. Реакцията на представителите на бранша бе ясна и категорична - цената на насъщния тръгна нагоре. Разговаряхме с Валери Кръстев, хлебопроизводител от Монтана.

Бюджетната комисия отхвърли вчера предложението на "БСП-Обединена левица" да се удължи срокът на прилагане на нулевата ставка на данъка върху добавената стойност за доставките на хляб и брашно с една година - до края на 2025 година.