Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е необходима пълна либерализация на пазара на електроенергия и овладяване на сивия сектор в икономиката. По данни на Министерството на финансите 32% или 65 млрд. лева е делът на сивия сектор. Бизнесът отново посочи т.нар. "обвързващи механизми" на ръст на заплатите в силовите ведомства и в образованието. В същото време тези тежки бюджетни сектори остават абсолютно нереформирани до степен, в която работодателите извеждат образованието като водещ проблем, засягащ работната сила. Облекчаването на административната тежест също ще е сред постоянните приоритети на бизнеса, особено за малките и средни предприятия. Икономическият и социален съвет призоваха за спешна промяна в районирането в България, като бизнесът сменя реда на приоритетите си тази година. След като страната ни вече е част от Шенген, като цели остават членството в еврозоната и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, но сега за работодателите по-важно е запазването на финансовата и данъчната стабилност, както и разумното преразпределяне на Брутния вътрешен продукт. Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанската камара коментира за БНР, че е нужна промяна в икономическото райониране на страната, с цел привличане на повече европейски средства към по-изоставащите райони:

"Целият Югозападен регион на практика страда от липсата на достатъчно финансиране, особено по линия на средствата от Европейския съюз, защото е в един район, заедно със столицата. Там показателите, сравнени с европейските са доста близо, но пък това не важи за района на област Благоевград, на област Кюстендил, на област Перник. Няма какво да коментираме и северозападната част на страната. Създадохме над 900 регулаторни режима в България, а това не просто затруднява бизнеса, това дори спира някои бизнеси."

В началото на 2025 година Северозападният регион продължава да е по-слабо развит икономически в сравнение с другите части на страната. Разговаряхме с Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България за Монтана.

"Към днешна дата каква облага имаме? Ние първо не знаем какви ще са критериите. Каквото и райониране да правим, ако не тръгнем като цяло да създаваме стратегия за развитие на страната по отрасли, нищо няма да се получи. Ние сме единствената държава, в която няма предвидимост за половин година напред, не за пет години. Евентуалното ново икономическо райониране ще бъде евентуално на базата на това с какво разполагаме като индустриални възможности, селскостопански възможности, работна сила, училища, учебни заведения и други."

Облекчаването на административната тежест също е сред постоянните приоритети на бизнеса, особено за малките и средни предприятия. За останалите региони извън столицата остават изключително важни средствата от кохезионните фондове на ЕС. Това обясни Красимир Кирилов, председател на Видинската търговско-промишлена палата:

"Като цяло не мисля, че има риск за Северозападна България специално и за нашия район за планиране, какъвто е той към момента. Това райониране трябваше всъщност да се случи много отдавна, още в предходния период, тъй като Северозападният регион още оттогава не отговаря на изискването за брой на населението. Още през 2018 година той беше под 800 хиляди, който е и един от критериите. В момента Северозападен и Северен централен не отговарят на този критерий, а Североизточен и Югозападен са на прага. Това райониране за мен е неизбежно и то трябва да се случи. София-град трябва да бъде изведен като отделен район и тогава няма да крие риск за останалите региони" - коментира Красимир Кирилов.

Има ли рискове за Северозападния регион районирането на страната? Това попитахме Генади Велков, общински съветник и предприемач от Видин:

"Това е една стара идея, още от времето на социализма, когато имахме делене на отделни райони. Мисля, че би било добре, защото в много държави това се прилага и те не са равномерно развити. Обикновено в държавите в Европа, северните части са по-добре развити, а при нас е обратното. Мисля, че това е една добра идея, защото ще даде възможност на правителствата там, където има необходимост наистина да се помага."

Южна България е икономически по-добре развита от северната част на страната. Пловдив е един от индустриалните центрове, към който вече все повече се насочват и азиатски инвеститори. Това каза за Радио ВИДИН Катя Стайкова, представител на голям икономически клъстер в града под тепетата.

"Това е индустрията на България, защото при нас са привлечени над 200 чуждестранни и български инвеститори и затова наистина Пловдив е индустриалното сърце на страната. Това се случи най-вече на частната инициатива в партньорство с държавната администрация и общинските власти. Винаги, обаче, най-главното е частната инициатива. Това се случи разбира се и благодарение на добрата инфраструктура, защото Пловдив има нормални пътни връзки с всички посоки на света и ситуацията за инвеститорите е изключително благоприятна. За Северна България, вие знаете много добре, че липсва подобна инфраструктура и може би това е една от причините тя да не бъде развита толкова добре индустриално" - подчерта Катя Стайкова.

Работодателите настояват и за корекция във формулата за изчисляване на минималната работна заплата, справедливо изчисление на пенсиите и разпределяне на социалните помощи, както и привличането към пазара на труда на половин милион неучащи и неработещи българи.