Румяна Георгиева: Връзката с корените ни е неизмеримо ценна

И така преди половин година, тя и нейният годеник вземат решението да се завърнат в малкия град, където започват новия си живот. В този период на завръщане, се оказва, че нищо не им липсва. Приятели, споделяне на ресурси или домашно производство - всичко, което им е нужно, могат да намерят в малкия си град или да го направят сами. Изненадващо дори за тях самите, Румяна и нейният годеник откриват, че водят много по-активен социален живот в Белоградчик, отколкото в столицата, въпреки че повечето им приятели са все още в големите градове. Като начало, попитахме Руми какво ги накара да вземат решението да напуснат столицата, след 5 години, и да се завърнат в родното място.

"Лично от мен мога да кажа, че аз още в началото, когато се преместих в София, усещах, че не е моето място, но реших все пак да опитам, да видя всички възможни варианти за живеене там, различните перспективи и т.н., но след година, две в големия град бързо усетих, че коренът много дърпа към родното място. Самият стрес на големия град, този забързан начин на живот не е моето и така започнаха първите мисли, има ли как да се върнем в малкото градче, дали ще бъде добре за нас, как ще се чувстваме, какво ще правим тук. Минаха още няколко години в чудене, вече и в идеи и след година и половина вече решихме окончателно да се приберем, но просто не знаехме точно кога. И след поредица от случки спонтанно взехме решението да напуснем поредната квартира, която се наложи да сменим в София и се прибрахме в родното градче."

Беше ни интересно да попитаме Руми какво ѝ дава усещането да се завърне у дома, към корените си, какво ѝ дава животът в Северозапада.

"Усещането е много по-хубаво от живеенето в София. В София сме живели в различни квартали, различни работи сме работили, но, така да се каже, винаги нещо ни е липсвало. А в Белоградчик се чувстваме на мястото си, което за нас беше много важно, и някак градчето много бързо ни прие. Чувстваме се у дома – най-правилното място."

Разговорът ни с Руми бързо премина към въпроса за възможностите, които младите хора имат в този край, и какво би могло да се промени, за да им се предоставят още по-добри условия за развитие. Тя сподели, че въпреки младостта си, вече мисли за бъдещето и семейството. Затова, заедно с годеника си, са решили да се върнат в Белоградчик - не само за да започнат нов живот, но и за да създадат спокойна и близка до природата среда за бъдещите си деца. Те вярват, че малкият град предлага много по-сигурни условия за децата да израснат, играейки на улицата и свързани с природата - нещо, което големият град не може да им даде.

"Тук, отново, зависи от човека. Ние сме такива, че тук виждаме много повече възможности за нас, отколкото в големия град. Имаме доста идеи, които, надявам се, в бъдеще да се осъществят, за инвестиране на наш малък семеен бизнес, за който, надявам се, скоро да ти разкажа. В големия град има конкуренция, това, че никой не те познава, понякога пречи, но има случаи, в които може да бъде и плюс."

Този избор, да се завърнеш в родния край, може да изглежда неочакван за мнозина, но за Румяна и нейния годеник той е символ на връщането към същността, към истинския, спокойния живот. Белоградчик, както и много други малки населени места в Северозапада, има нужда от такива млади хора, готови да се посветят на родния край и да го възродят. Тези места имат огромен потенциал, но той може да се реализира само с активното участие на младите - тяхната енергия, идеи и желание за промяна. Защото тези млади хора носят със себе си нови идеи, професионализъм и ентусиазъм - всичко, което е необходимо, за да се разцъфнат тези места, да се създадат нови възможности и да се съхрани истинската душа на България. Техният пример е вдъхновение за всички, които търсят своята връзка с корените и пътя към бъдещето.

Чуйте повече в прикачения звук