Излезе от печат изследване за библиотеката на Осман Пазвантоглу

Излезе от печат изследването "Библиотеката на Осман Пазватноглу във Видин" на проф. Стоянка Кендерова, виден османист и арабист. В него са представени големината на фонда и тематичното разнообразие на библиотеката, построена в началото на 19 век. Със своите над 2 600 тома тя е най-голямата османска библиотека по това време в българските земи. В основата ѝ е личната библиотека на бащата на Осман Пазвантоглу. Над 115 са дарителите, които са жители на Видин и хора, дошли в града по служба, обясни авторката.

"Самият текст на плочата на входа на библиотеката показва, че библиотеката е посветена на бащата на Осман Пазвантоглу - Йомер ага, който е убит през 1788 година, като около 60% от книгите в библиотеката са именно от него. Тоест в основата на тази библиотека стои неговият баща, еничарски ага, който поради своите материални, финансови възможности, е можел да си позволи да си закупи, да се снабди с толкова много книги..."

Каталогът на библиотеката, който представя фонда за период от 50 години, бил открит случайно при една от годишните проверки на фонда на Националната библиотека в София, разказа проф. Кендерова:

"Той е започнат през 1837 година, като основната част е създадена именно тогава. Книгите са разпределени в 22 тематични рубрики, тоест лицето, което създава каталога трябва да е бил вещ в областта на класификацията на науките в страните на исляма, която класификация датира още от 10 век в ислямския свят. Естествено на първо място са поставени преписите на Корана, следват тълкуванията на Корана, следват съчиненията - сборници, които отразяват моменти от живота, от изказванията и предания, свързани с живота на пророка Мохамед и т.н. Най-накрая в този каталог - 22-та тематична рубрика, са биографии на пророка и исторически съчинения. Трябва да се каже, че след всяка рубрика в този каталог са оставени празни страници, за да могат да се допълват новопостъпилите книги към библиотеката. В периода, когато е създаден каталогът - 1837 година, когато е започнат, и до 1887 година, когато книгите са пренесени в София, има поне още 3-4 души, които са нанасяли към каталога допълнително постъпили книги..."

След Освобождението голяма част от книгите са предадени на турската държава. Други остават у нас и се съхраняват в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

"Османската държава започва да предявява искания за тази библиотека да се изпрати в Турция. Основната причина е, че книгите не се съхраняват правилно, тъй като тя е докарана в София. Аз съм включила кореспонденцията, която се води между българската държава и османското министерство на просветата - няколко документа, които се съхраняват в Централния държавен архив в София, които показват в каква степен нашата държава отказва да предаде книгите на Пазвантоглу. Но в един момент, когато министър-председател е Стефан Стамболов, 2/3 от тази библиотека са предадени на турската държава... Днес книгите се съхраняват в библиотека "Беязът" в Истанбул. В момента те дигитализират книгите и правят кратки описания. Но лицето, което от Османската държава е изпратено в София, се казва Махмут Недин бей, който в един османски документ е определен като човек от Видин. Той е изпратен да откара книгите, той подготвя един обстоен списък на книгите. Неговият списък включва 2025 описания."

Според проф. Кендерова книгите реално са били по-малко, тъй като са описани разпръснати листове, а за част от тях е посочено, че са фрагменти. Броят на книгите, които остават в България, е около 680.

"Между тези книги, които са главно на арабски, османо-турски и персийски език, имаме италианско издание от края на 16 век от типографията на Медичите - "Канона в медицината" на Авицена, тоест едно европейско издание, което се притежава в библиотеката на Осман Пазвантоглу. Имаме и издание на псалмите на Давид, също италианско издание. Това са две от книгите, които показват по-широк интерес във Видин и към европейски издания..."

Проф. Кендерова ще представи изследването си "Библиотеката на Осман Пазвантоглу" на 18 февруари в Софийския университет "Св. Климент Охридски". След това се очаква да бъде организирана и среща с читатели във Видин.