Четирима опълченци от с. Лик участват в Освободителната война

Повече от седем хиляди и петстотин български патриоти участват в Руско-турската освободителна война. Към Българското опълчение се присъединяват и четирима опълченци, родени в мездренското село Лик.

Иван Петров Попов (1841-1928) е изключителна личност, чието име остава в народната памет и за когото и до днес се разказва. Още през 1860 година той е сред революционната ни интелигенция в Румъния, а през 1862 година е сподвижник на Георги С. Раковски и участва в Първата българска летия в Белград, а през 1867-1868 и във Втората българска легия. Бил е много начетен - владеел свободно гръцки, румънски, сръбски, руски и турски език, сред другарите се ползвал с името на честен и храбър революционер. През 1876 година е доброволец в четата на Филип Тотю, с която участва в сраженията при Чипровци и Бяла паланка, а после в батальона на Райчо Николов. Когато научава за обявяването на Освободителната война, Иван Петров заминава за Кишинев и на 29 април 1877 година се записва доброволец в Шеста опълченска дружина. Проявява рядък героизъм в сраженията и на гърдите му заблестяват руските ордени за храброст.

Михаил Христов Михалев (1851-1918) завършва училище в родното село Лик при даскал Нецо и на 14-годишна възраст заминава за Румъния със свои съселяни на гурбет. В Браила попада сред българите емигранти, които запалват в него желанието да принесе своя дял за освобождението на своята поробена родина. Когато големият му брат идва да го заведе в България, Михаил му заявява: „Само с някоя чета, като комитин ще се върна…” Скоро мечтата му се сбъдва. На 29 април 1877 година Михаил Христов се записва доброволец в Четвърта опълченска дружина. За проявен героизъм в сраженията при Тича и Шейново той е награден с руски ордени за храброст.

За опълченеца Петко Стойчев Нинов се знае твърде малко и то главно от запазените архиви на българското опълчение. Бил е също емигрант в Румъния и оттам на 28 април 1877 година постъпва доброволец в Първа дружина. След неравния бой при Стара Загора другарите му го смятали за убит. За безследно изчезнал е отметнат и в списъка на дружинната Заповед № 90 от 20 юли 1877 година. Но известно време след това той се завърнал в частта си след тежка контузия в сражението и след дълги премеждия в неприятелския лагер. Възстановява се и участва в епичните боеве при Шипка и Шейново.

Георги (Гетов) Лилов (Кръстев) (1839-1900) се записва в Българското опълчение на 1 май 1877 година като доброволец в Първа опълченска дружина. Участва в сраженията при Стара Загора, показва мъжество и себеотрицание при отбраната на Шипка. Ранен на няколко места, Георги не напуска позицията си. Когато свършили патроните, той и другарите му къртили камъни от канарите и ги търкаляли върху налитащия противник. Подир тази славна битка командването взема решение да го освободи от строя поради крайно изтощение. Георги обаче отказва и взема участие в знаменателния поход през Химитлийския проход, в разбиването на башибозука при село Садово и във всички сражения до края на Освободителната война.