Могат ли вековните дървета да привличат туристи

четвъртък, 20 февруари 2025, 13:05

Могат ли вековните дървета да привличат туристи

СНИМКА: Радио ВИДИН

Размер на шрифта

Атанас Тодоров е от Пловдив, снима вековни дървета и разказва за тях. Започнал да издирва стари вековни круши и така се прехвърлил и на други дървета. Администратор е на фейсбук групата "Вековните дървета в България". Преди около година и половина видял, че от Асоциацията на парковете в България търсят помощници, които да направят проверка на регистрираните вековни дървета и след известен период на размисъл решил да се включи.
"По принцип двете най-стари дървета са дъбът в село Гранит, който се води, че е на почти 1700 години. А другото от най-старите дървета това е Байкушевата мура, която е в Пирин и едно от третите най-стари дървета това е Белащенският чинар. За съжаление дъбът в Гранит и Белащенският чинар са в много лошо състояние", допълни Атанас Тодоров.
В Северозапада също е снимал вековни дървета. В град Видин, например, има осем вековни дървета. Пет от тях са в парка до ж.к. "Христо Ботев". Други три са в двора на църквата на кръстовището на улиците "Цар Симеон Велики" и "Екзарх Йосиф I". Това са вековни ясени, допълни Атанас Тодоров. 
В България най-много са вековните дъбове, от тях има най-много регистрирани. От вида бук също има много, предимно са в националните паркове, каза още Атанас Тодоров.
Казва, че втората най-стара круша в света е в България и е на приблизително 800 години. Намира се в благоевградското село Лешко. Друга вековна круша, на около 500 години, се намира в село Заселе в Искърския пролом. Край село Боровица преди Белоградчик има много голям дъб, с почти 8 метра обиколка. Друг от най-големите дъбове, на които е попаднал Атанас Тодоров е във врачанското село Галиче.
Смята да продължи да обикаля страната, да снима и описва вековните дървета на България:
"Имам голям мерак да направим нещо като стоте национални дървета на България, които да са вкарани в карта, да може да са известни и да се обикалят и хората да могат да ги посетят. Най-вероятно там ще има някакъв QR код като може да се снима и да се докаже, че човекът е бил и така да се популяризират самите дървета".
Цялото интервю с Атанас Тодоров може да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: БНР екип

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!