83 години от голямото наводнение на Видин

Днес се навършват 83 години от най-голямото наводнение в историята на Видин. То застига града в нощта срещу 4 март 1942 година, около 2:30 ч., когато водите на река Дунав заливат града с 5-метрова вълна. Причина за наводнението е задръстване на ледовете по реката. Мащабите на бедствието са огромни, а пораженията - катастрофални.

От наводнението са загинали 13 души, разрушени или застрашени от срутване са 345 жилищни сгради. В околните села - Арчар, Ботево, Цар Симеоново, Сланотрън, Кутово, Слана бара и други по протежението на река Дунав, има разрушени или повредени 665 сгради. Унищожени са стопански постройки и стотици декари земеделски насаждения.

За съдбата на пострадалото население са загрижени и помагат, както държавата, църквата, дружества и организации, така и българските граждани- ученици, служители, работници, пенсионери. Авиацията бомбардира ледения бент до остров Богдан и отпушва реката, за да започне бавното ѝ оттичане. Въпреки това водата се дръпва изцяло чак в началото на юни.

На 14 март 1942 г. по инициатива на председателя на Народното събрание Христо Калфов се учредява "Върховен общонароден комитет за всенародно събиране на помощи за пострадалите от наводнението в град Видин и другите крайдунавски населени места". Общо 55 млн. лева са събрани от дарения, като държавата отделно отпуска още 24 млн. лева. Създадена е Дирекция за възстановяване на град Видин. Всички жители се включват в строителството и в почистването на речните наноси от градските площи. Училищните сгради временно изпълняват функцията на социални домове. С помощта на германската армия през лятото на 1942 г. десетки здания са построени за останалите без подслон семейства. Тези къщи днес са познати сред видинчани като "бункерите". Така с всеобщи усилия за няколко месеца Видин се връща към нормален начин на живот.

За видинското наводнение сега напомнят само табелите на няколко знакови сгради в града, на които пише "През наводнението на 4 мартъ 1942г. водата достигна до тукъ".