Изчезващите занаяти - историята на един видински точилар

петък, 14 март 2025, 12:00

Изчезващите занаяти - историята на един видински точилар

СНИМКА: Красимир Каменов

Размер на шрифта

Точиларството е един от изчезващите занаяти в наши дни. Все още обаче има хора, които го крепят. В малката, но кокетна работилница на Цветомир Боянов до видинското кино, звучи приятен рок, а той приема поредната поръчка от един господин да наточи самоделен нож и моята за заточване и полиране на едно старо острие. Докато говорим, ръката му не трепва. Все пак е завършил дърворезба във видинското училище по изкуства. Огромна е палитрата от нещата, които могат да бъдат заточени и съживени за нови нужди - ножове, ножици - фризьорски, шивашки, домакински, длета, брадви.
"По-скоро реших да се пробвам в тази ниша, защото остаряваме лека-полека и трябва да се измисли някакъв по-ненатоварващ начин за живот... За да се наточи добре един нож, трябват и добри инструменти... У дома не трябва да се точи. Трябва фин камък и когато нямат условия, те съсипват ножа... Зависи от вида нож и какво е, и кой какво прави, щото тези старите, които ми ги носят, са истински... За един нож зависи и как е поддържан... Не трябва да се мие в миялна машина. Съсипва се... Иначе тук носят и брадви, и сатъри, и ятагани... Ами, както казах, ние трябва да бъдем внимателни с тия остри режещи елементи. Ако искаме дълго време да ги ползваме, по-добре е да се внимава с тях...Трябва да се внимава като се купува. По-добре някой лев отгоре, отколкото по-евтин, защото след това не става нищо...", сподели Цветомир Боянов.
Според едно изследване сред застрашените професии са тези на точиларите, обущарите, часовникарите, ковачите, телевизионните техници, дори и на шивачите. Тази тенденция е не само у нас, а е световна, тъй като отворените пазари и развитието на технологиите доведоха до постепенното намаляване на занаятите, свързани с ръчен труд. 
Повечето хора предпочитат да си купят някоя нова дреха или обувки, вместо да поправят старите. Това важи и за останалите услуги, особено с ширещата се търговия на евтини стоки, макар и с ниско качество, предпочитани от повечето клиенти. Но за да останат тези занаяти, включвайки и точиларството, е редно и ние да погледнем към старите предмети, на които бихме могли да вдъхнем нов живот. Или както се казва - в занаятчийството винаги е имало хляб. Богат няма да станеш, но пък гладен няма да си легнеш.

По публикацията работи: БНР екип

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!