сряда 19 март 2025 08:45
сряда, 19 март 2025, 08:45
СНИМКА: Радио Видин
Размер на шрифта
Държавата ще се намеси в пазарната икономика и ще определя минималните и максимални надценки между фермери, изкупвачи и търговски вериги, като тепърва ще се фиксират надценки от 10 до 20% за 22 хранителни продукта. Това стана ясно от заявка за Законопроект на аграрното ведомство. Наред с това правителството ще се опита да въведе задължителни квоти за български продукти в търговските вериги. В последния месец идеите каква да е регулираната надценка на държавата над пазара за храни от първа необходимост се мени буквално всяка седмица. И това е факт не само в законопроектите, предлагани от различни политически партии, но и от изпълнителната власт, в лицето на ресорното министерство на земеделието. От презентацията на проекта стана ясно, че се предлагат максимални търговски надценки върху стойността (без ДДС) на земеделски продукти и храни. Фиксира се, че за преработватели размера ѝ ще е не повече от 20% върху крайната цена на продукта. За търговци на едро по цялата верига на доставки - не повече от 10% от данъчната основа.
В интервю за БНР Никола Стоянов, министър на икономиката в служебното правителство на Гълъб Донев, уточни, че много трудно се доказва картел. Според него таванът на надценките е краткосрочна мярка, която няма да реши проблема, но ще даде глътка въздух на хората в най-затруднено положение, докато се приемат нормативни документи, с които да се сложат нещата в ред.
"Проблемът във веригата на доставки идва оттам, че всеки по тази верига казва, че всъщност не слага голяма надценка, всеки се оплаква, че печели много малко, а в същото време виждаме, че цените скачат няколко пъти от производителя до крайния клиент. Именно заради това, когато и аз бях част от служебното правителство искахме специална наредба, която да вкара в законови рамки проследяемостта на стоките. Дали са от вносител или от производител, няма никакво значение, ако се проследява цялата верига на доставки, докато стигне до крайния клиент."
Имаше ли ефект, според видинчани от проведените 5 бойкота на големите хранителни магазини?
"Да, има и промоции, но има и стоки с високи цени и те още ще скачат до Великден ... Цените се вдигат всеки ден и кой каквото си иска това си прави. Нищо не можем да направим, само гласуваме и това е. За какво гласуваме и ние не знаем ... Нашето правителство клекна и се съгласи. 22 стоки - хляб, мляко, ориз, боб, всичко ще намалят с 20% ... Българинът или не вярва или не го интересува нищо. Една апатия ни е обзела, аз се чудя младите хора защо са такива." - коментираха видинчани.
Работещите в малките хранителни магазини все още са обезсърчени от непрекъснато повишаващите се цени. Разговаряхме с Албена Иванова, продавач-консултант в малък хранителен магазин във Видин.
"Продължават да скачат цените нагоре и по-малко се пазарува в малките хранителни магазини. Яйцата в момента вече са 45 стотинки за бройка. Пак спекула преди Великден, нещо такова излиза. Не можем да се борим с големите търговски вериги. Не мисля, че новите мерки ще помогнат, защото много сме излъгани вече. може би и хората вече са много бедни, специално в нашия град."
През вчерашния ден от Инициативния комитет обявиха, че спират бойкота на търговските вериги в България. Резултатът от проведените пет бойкота е частична победа както на потребителите, така и на производителите на храни. Това стана ясно от декларация на Велизар Енчев от Обединени пенсионерски съюзи и член на Инициативния комитет за бойкота търговските вериги. Той подчерта, че в резултат на първият бойкот, провел се на 13 февруари, оборотът на големите супермаркети е спаднал с близо 30% в рамките на деня. По думите му българските потребители осъзнават както сериозността на проблема с високите цени на хранителните продукти от първа необходимост, така и силата на гражданското общество.
"Излязохме с декларация на Инициативния комитет за бойкот на хранителните вериги, в която обявихме, че прекратяваме, спираме временно бойкото на търговските вериги с аргументите, че след петият бойкот на веригите на 13 март, Министерството на земеделието и храните представи "Законопроект за веригата на доставки на земеделски продукти и храни" и в правителствения документ са изпълнени някои от исканията на Инициативния комитет за държавна регулация на цените на храните, каквато вече има в Хърватия, Гърция, Франция и Унгария. В Законопроекта на правителството, който се случи под натиска на тези пет бойкота се предвижда регулирането на цените на 22 хранителни продукта, който се предлагат в магазините."
Ще продължи ли подкрепата за малките търговски обекти и ще успеят ли те да оцелеят в условията на конкуренцията на големите търговски вериги?
"Разбира се, че трябва да продължава да ги има. Малкият бизнес трябва да бъде не само спасен, но и поощряван. В този смисъл трябва да се сложат образно казано "юзди" на търговските вериги. В повечето европейски страни в събота и в неделя се ограничава работното време на търговските вериги. Освен това при разполагането им в България не се спазва един основополагащ принцип, който е в чужбина - те не са в центровете на градовете." - обясни Велизар Енчев от Обединени пенсионерски съюзи.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!