Пълна забрана на мобилните телефони в училище - плюсове и минуси

За пълна забрана на мобилните телефони и всички електронни устройства в училище се заговори отново в последните дни. Идеята е на просветното министерство, а целта - да се намали екранното време на учениците и последствията, които има то върху децата, като нарастваща зависимост и пристрастяване, разсеяност и намалена концентрация, социална изолация, тревожност.

Натанаиле Гуарнери е десетокласник във видинското училище "Цар Симеон Велики". Ползва ежедневно електронни устройства, предимно за слушане на музика и търсене на информация. За целта разполага с 2 часа на ден - лимит, определен от неговите родители. Смята, че въвеждането на пълна забрана за ползване на телефоните в училище ще конфронтира учители и ученици.

"Това предложение ми се струва доста крайно. Разбирам каква е целта на всичко това, но пълната забрана няма да доведе до нищо добро. Аз познавам моите съученици, имам и приятели, които са ученици, и ще се получи една война между учителите и учениците, защото учениците ще се опитат да си донесат телефоните на училище, а учителите ще трябва да ги проверят. Няма да работи, в крайна сметка ще се получат много конфликти...

В училище използвам телефона предимно за търсачка, за да търся информация, когато нещо не знам. Аз съм любопитен човек и обичам, когато уча за нещо, да добия повече информация от тази, която ми предоставят учителят или учебникът. Случвало ми се е да търся помощта на изкуствения интелект, ChatGPT се е случвало да ползвам, защото има вградена търсачка и може да ми предостави много информация за кратко време. Аз съм го използвал за едни домашни работи, когато трябваше да пиша по история. Но в крайна сметка аз си пиша домашното, ChatGPT само ми дава информация."

Натанаиле признава, че няма да е доволен, ако достъпът до електронни устройства в училище бъде ограничен. От друга страна, смята, че това няма да затрудни учебния процес, защото учениците ще могат да получат помощ от учителите и учебниците по съответния предмет.

"Коментирах това нещо, говорих с едни мои съученици, те бяха тотално против: "Не е възможно, няма как, защо трябва да сме без телефони и без това трябва да ги оставим в кутия. В нашето училище по време на часовете трябва да ги оставим в кутия в класната стая. Но те казват: "Поне в междучасията да имаме телефони, за да можем да си пишем с родителите или приятели."

Десетокласникът смята мярката с кутията за телефони, въведена в училище "Цар Симеон Велики", за най-доброто решение. По този начин, ако учителят прецени, телефоните могат да бъдат ползвани в учебния процес, а ако не ги изиска, те трябва да останат в кутията.

Валентина Бурдашка сподели своето виждане по темата и като майка на момиче в 7-и клас. 

"Аз съм от хората, които доста късно купиха телефон на детето, особено в начален етап не съм й позволявала да ползва мобилен телефон, защото тогава трябва да се развиват други качества. Сега не знам, на седмокласинка е много трудно да му се отнеме телефонът, когато вече е в ръцете му. Но за децата до 5-и клас съм съгласна, че телефоните не трябва да присъстват в училище, в учебния процес...Моето дете смята, че няма как,  нещо ужасно е да й бъде отнет телефонът. Той се е превърнал във важна част от същността, от общуването... Защото може да се използва не само да си говорят, ами да речем детето ми обича да пее и си пуска музика, на която пее. Така че телефонът има много функции. Умереността е нещо много важно във всяко отношение. Аз разбирам каква е идеята на всичко това, защото има прекаляване, има деца, които нищо друго не правят, освен да се занимават с телефоните си. Но тук е ролята и на родителите, на училището и на извънкласните дейности, на заниманията с изкуство. Трябва да предложим на децата някакви интересни занимания, които те да предпочетат пред това да се занимават с телефона си. А когато нищо не им предлагаме, резултатът е такъв."

От своя страна психолози припомниха, че всяка забрана е налагане на принудителни граници. Когато има принуда, има и съпротивление. Според тях алтернативата е убеждаването, а осъзнатите граници и правила се превръщат в избор на детето. Но дискусията тепърва започва, а решението предстои.