Кметът на село Карбинци: Дотук стигнахме от безхаберие

Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово.

През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно за селото е, че в миналото тук са издигнати 10 оброка.

През 1455 г. село Карбинци представлява тимар (ленно владение с доход до 19999 акчета) на диздаря (комендант на крепост) Яхши. Името, което носи тогава, е Карбинче. През 1878 Карбинци (Карабинци) наброява 786 жители. Източници от 1930 г. посочват, че населението през 1926 г. е 961 жители, домакинствата - 140, а орната земя е 10 000 дка. Като главен поминък на населението е посочено земеделието и в по-малка степен скотовъдството. В този момент в селото има основно училище и прогимназия, църква, община, медицинска участъкова амбулатория, кредитна кооперация, читалище, младежки „Червен Кръст“ и четири малки бакалници.

Какво представлява Карбинци днес. Пътят до него минава през почти напуснати и неподдържани селца с малки къщички, а ниските доходи на населението ясно се разпознават по вида на домовете им. По всичко личи, че навлизаме в една изоставена България.

Не по-различна е и гледката навлизайки в селото. И тук от АПИ явно не са забелязали, че има населено място, за да го снабдят с табела. 

Посрещат ни разхвърляни дворове и разпръснати наоколо боклуци, конски каруци, полуразрушени къщи. Кметството се намира в сграда - алпийски стил с мраморни стъпала. Отдалеч личи обаче, че всичко това отдавна не е ремонтирано и вехто. Стъпалата са изпочупени, коридорите вътре са тъмни, с олющена стара боя- всичко показва, че тук обстановката е същата,

както е била преди демокрацията и оттогава май друг ремонт не е имало. Само разлепените по стените плакати, останали от последните избори, показват местните жители за кого са гласували.

Стаята на кмета не се различава по нищо от видяното досега- всичко е старо и вехто, включително компютъра на масата. Разбира се, той не работи. За салона на селото, където навремето са се прожектирали и филми пък да не говорим- първото нещо, което се вижда там на фона на разрушението е и един ковчег.

"... Тези изпочупени къщи са на хора, които вече няма кой да дойде в тях. Старите са починали и тук никой не идва, не се обръща внимание и къщите се рушат. Има и къщи, където хората като че ли живеят на улицата. Боклуци и мизерия. При ромското население е така. Говори им се, че има кофи за боклук, но колкото приемат- толкова. След като не искат, значи нищо не можем да направим, какво повече да им кажем.

В селото живеят 106 човека, като има и по настоящ адрес двадесет и няколко човека, горе-долу около 130 души са тук. Има и 37-38 деца. Тези деца се извозват с автобуси на училище в Ружинци, Орешец, Димово и Белоградчик. Съотношението българи -

роми е 50 на 50.

За нормален живот в това село липсва работа. Това е и основният ни проблем. От ромите изкарват по някой лев като ходят за дърва, друга работа няма. Програми почти няма. Ходят и по чужбина- в Шотландия, Англия, Испания. Берат ягоди, цветя,  работят в селското стопанство.

В селото идва лекар от Орешец, но повечето пъти хората сами си ходят или при него, или в Ружинци. Магазини имаме два - на центъра един и още един... Приемам идеята за магазини в пощенските клонове по селата, но тук нямаме поща. Имаше преди, но вече я закриха. Служител идва от Видин два пъти в месеца- това е. Възрастните хора си получават пенсиите или при мен- тук идват 3-4 пенсионери, или от Орешец и Ружинци от банкомати...

Като гледам, селото е добре. Не е чак толкова западнало, като някои други. Че не е цъфнало- не е, но все пак има някакъв живот в него. По принцип само работа липсва, другото зависи от жителите на Карбинци."