Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Селото има древна история. Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на Балканите. Така този край попада в границите ѝ. Мястото е златоносно, тъй като река Огоста има златоносни пясъци. Легендата разказва, че император Траян Август е идвал по тези земи, за да види златоносната река. Затова и реката е наречена на негово име  Аугуста - Огоста. 

В миналото тук се е добивала златна руда. Почни 15 км покрай  река Огоста се виждат плаварските грамади с изхвърлени камъни още от римско време. Тези грамади камъни са обявени за паметник на културата през 1961 година.

"Живеят около 60 човека в селото. Понеже е дълго селото, така е наречено Дълги дел... Повечето хора пътуват до Монтана, където работят, тук няма къде да работят... Някога е имало комбинат за дървообработване на разклона за дива Слатина... Това е едно от най-хубавите села в общината... Почиствам с трима общи работници, пращат ми и от общината и ги разпределяме, за да се свърши работата-чистим тротоари, боядисваме...

Основният ни проблем е токът, има два ВЕЦ- а над селото и много пъти се пуска по-високо напрежение, уредите на хората горят, и това не е само за това село, а и за Говежда, в Дива Слатина също... Изплащат се щети, не знам какъв процент... Хората ме търсят за битови проблеми и неуредици... Работата на кмета е отговорна. Работим по различни социални програми ..."

"Младите жени ни дават желание, хъс и енергия да живеем...Някога се спазваха всички традиции, винаги е имало музика, хора и до днес ги играем...И аз съм била самодейка, участвахме с обичая "Пеперуда" във Вършец...Добре, че имаме това магазинче, благословена да е Десислава! Природата ни е много хубава, водата е чиста и въздухът също, в гората е животът!"

Собственичката на магазинчето Десислава Кръстева, разказва за рода на баща си, който идва от далече и се заселва тук. Деси смята за свой дълг да запази спомена за своя род. Селото я вдъхновява и й дава спокойствие и закрила, радва се, че има възможност да работи тук и да прави хората щастливи:

"Реших да направя магазин, който съм кръстила на предците си "Народен гастроном Мишкови - фамилия Кръстеви". Мишкови съм от страна на моята баба, а Кръстеви от страна на дядо... Това място ме вдъхновява, дава ми спокойствие, един различен живот... На селото му липсва хубав път, това липсва от години ..."

"По мое време, когато бях кмет, се асфалтираха всички улици, пет чешми, над селото - зона за отдих, изградена с труда на местните хора с ентусиазъм, нещо като бригадирското движение... Седем моста се направиха, през 1985 година взехме първо място като благоустроено село... Имаше активен живот... Нищо не ни е давано даром, с много труд е направено всичко, но когато човек има желание, става... Нямаме поминък и нямаме млади хора."

Отиваме и до местността "Младенин вир", където река Огоста пада със силна струя, има студен дълбок вир. Казват, че тук някога са се заселили първите жители, защото им е харесало мястото и така възникнало и селището. Природата е невероятна, прохлада, зеленина, съчетани с песента на птиците и чистия въздух, това е най-ценното за едно населено място и за хората. Да се надяваме, че природата ще се съхрани такава каквато я виждаме и днес. Дано младите хора не забравят родното си място и да продължават традициите, да съхраняват българската памет.