Светлина под земята: Историята на болярската църква "Свети Никола"

"Болярската църква за мен е свещена... Ако сега храмът се намира в центъра на град Враца, тогава е било краят на града. Не е можело да се строят големи каменни сгради и затова църквата е полуподземна. Тя се намира в момента до голямата църква „Свети Николай“, непосредствено зад паметника на Христо Ботев, който е на площада. Достъпна е за всички гости и жители на нашия град...През годините храмът е опожаряван, стенописите са унищожени. Спомням си преди девет години, когато започнах почистването и възстановяването на храма – той беше превърнат, за съжаление, в градска тоалетна, в сборище на наркомани, защото, може би, над 200 спринцовки бях изхвърлил оттам. Строителни отпадъци – седем камиона с боклуци изхвърлих от това място. И тогава си казах: "Не може да виждаме в центъра на нашия град такава светиня." Много съм щастлив, че девет години вече я чувствам като част от себе си. Този храм значи много за мен, защото, когато отида, усещам божественото, усещам тази енергия на християнството“, разказва Христо Илиев.

Днес болярската църква "Свети Никола" е не само паметник на християнската вяра, но и символ на устойчивостта на българския дух през вековете. Със своето скромно, но впечатляващо присъствие, тя ни напомня, че дори под земята може да гори светлина - стига някой да я съхрани. Възстановяването ѝ от Христо Илиев и подкрепата на врачанската общност са не просто актове на реставрация, а на съпричастие и признание към историята и вярата. Днес храмът отново отваря вратите си за посетители и поклонници, които искат да усетят тишината,  духовната сила, скрити в дълбините на Враца. На този светъл празник си струва да си припомним, че запазените храмове са мостове - между миналото и настоящето, между болката и надеждата, между земята и небето. Болярската църква „Свети Никола“ е именно такъв мост - свидетелство за силата на вярата, устояла на времето, бурите и забравата.