Лина Куроки - момичето, което рисува с чувства и текстура

"Професия хоби" ни среща с една млада и вдъхновена артистична личност - Цветелина Павлова. За нея изкуството не е просто занимание, а естествено продължение на самата нея. Още от дете рисува, без да си спомня конкретен момент, в който е започнала, сякаш моливите и четките винаги са били част от ръцете ѝ. Вярва, че творческата ѝ натура е наследена от баща ѝ, който е музикант.

"Обичам да рисувам всичко, с всичко", споделя тя с усмивка. Пробвала е разнообразни материали и техники, но най-силно я вълнуват човешките образи - лицата, жестовете, емоциите, които се крият зад всяка линия. Пейзажите, по нейните думи, ѝ остават по-далечни, тъй като в тях ѝ липсва човешката енергия.

Цветелина твори под псевдонима Лина Куроки - име, вдъхновено от японския език, в който "куроки" означава "самотно дърво". Макар да не се определя като самотна, тя признава, че обича да прекарва време насаме със себе си, особено когато рисува.

"Това е моментът, в който се чувствам най-свободна", казва тя.

През последните месеци Цвети открива нова посока за своя талант - 3D изкуството. От реалистичните рисунки тя преминава към абстрактни форми и експерименти с обем, текстура и груби материали като глина, замазка и бетон. За някои, това са строителни материали, но за нея - средство за ново творческо изразяване.

Една от последните ѝ творби е 3D композиция на змия в движение - масивна картина, създадена по поръчка на клиентка, любител на влечугите.

"Доста експериментирах, интересувах се относно материали, имах доста грешки и доста инвестирах. А иначе, всякакви рисунки правя. Сега съм инвестирала във фирма, която искам да развия, но това ще стане с времето - крачка по крачка. Работя с всякакви материали, но относно 3D картините, главно със замазка и глина. Замазването не е проблем, но когато започна да шкуря, за да бъде гладко, защото после трябва да го оцветя, трябва да го запълня в цвят – и шкуренето е най-големият хаос. Обичам да рисувам всичко - нещата, които ме заобикалят, нещата, които ме карат да съм спокойна. По-скоро не щастлива, защото според мен щастието идва точно от спокойствието.“