Димитър Петров: Смело мога да кажа, че сме храбър народ

"Българската армия има огромна роля в нашата история още от Средновековието до наши дни. Още през средните векове тя е била основен стълб на държавността, който успява да се съхрани и през Третата българска държава, когато Българската армия освен като институция, която вдъхва доверие и уважение сред нашия народ, на нея се гледа като инструмент, който може да съхрани националния суверенитет и да спомогне за осъществяването на националния идеал за целокупна България."

Това каза в "Посоките на делника" по повод Деня на храбростта и Българската армия младият автор Димитър Петров от Монтана. Той издаде вече три книги, свързани с величието на българското минало. Те са посветени на кан Тервел и на цар Ивайло, а най-новата разказва за 50 български исторически личности от три епохи - Средновековие, Възраждане и Трета българска държава.

"Българската армия винаги е била един от обектите на интерес в моите книги. И в трите съм разглеждал отделни аспекти от дейността на Българската армия и със сигурност мога да кажа, че тя е основен стълб на държавността в Третата българска държава. А нейните военачалници, на които днес отдаваме почит заедно с всички загинали за свободата и независимостта на нашата държава, винаги са били хора с високи морални добродетели и истински лидери не само във военен, но и в държавнически план, доколкото много от тях имат активна гражданска позиция във вътрешнополитически аспект. Част от тях са военни министри, имаме дори примери като ген. Рачо Петров, който става и министър-председател. Със сигурност можем да кажем, че днешният празник е един от най-важните в исторически аспект. Той се отбелязва за пръв път още през 1880 година с указ на княз Александър Батенберг. Един от важните аспекти е освещаването на бойните знамена, което за пръв път се случва преди битката при Ахелой на 20 август 917 година, когато по инициатива на цар Симеон Велики се извършва освещаване на българските знамена. Този акт се съхранява и продължава да бъде възпроизвеждан и преди следващите битки в средновековната ни история. Съхранява се и през Възраждането - характерно за много от въстанията по това време е освещаването на знамената. В Третата българска държава това вече се превръща в традиция и дори в наши дни това е един от основните елементи на празника, който съчетава доста умело култа към св. Георги с воинската чест, доблест и паметта на всички загинали наши сънародници."

Именно способностите на опитни военачалници и ролята им за утвърждаването на българската държава на владетелите Тервел и Ивайло са част от причините Димитър Петров да им посвети първите си книги.

"Кан Тервел оставя трайна следа не само в нашата история, но и в световната. Все пак спасяването на Европа от ислямизация, което се случва с намесата му в Арабо-византийската война от 716-718 година е един от най-значимите приноси на България в европейската и дори в световната история. От друга страна, въстанието на цар Ивайло е всъщност първото успешно въстание в средновековна Европа, което успява да наложи водачът на въстанието да стане самодържец. Ивайло е и човекът, който успява да спре татарските орди. Той успява да ги разбие не в едно, а в поредица от сражения, което за тогавашните времена е било изключително постижение. Татарите са тероризирали цяла Източна Европа, а Ивайло, който в началото не е разполагал дори с професионална армия, успява чрез стратегия, чрез военачалническите си способности да ги отблъсне и по този начин да защити народа ни от набезите им."

"Смело мога да кажа, че сме храбър народ", категоричен е Димитър Петров:

"Това е доказано много пъти назад във времето. Дори и днес смятам, че сме способни да отстояваме интересите си. Казвам го не в рамките на настоящата външна политика на нашата страна, а от гледна точка на разсъжденията и на мнението на хората. Всички социологически проучвания показват, че българите много добре знаем кои са ни интересите във външнополитическо естество, знаем, че трябва да ги отстояваме и мисля, че имаме решимостта за това. Друг е въпросът, че тези интереси често се разминават с предприеманата външна политика. Хубаво е и да отбележим, че според социологическите проучвания българската армия и към ден днешен продължава да е една от институциите, в която населението има най-голямо доверие. От Освобождението до наши дни тази институция се е съхранила като такава, в която българите гледаме с надежда и с упование, че ако се наложи ще съхрани територията ни и отново ще покрие страната ни с чест, достойнство и респект..."

Повече - в прикачения звуков файл.