България продължава да се топи и през 2024 година

Населението на България в края на 2024 година е 6 430 000 души. За една година то е намаляло с 8 100 души, сочат данните на Националния статистически институт. През изминалата година страната са регистрирани малко над 53 700 родени деца, като спрямо предходната година броят на живородените бебета е намалял с 3 700.

В края на 2024 г. хората на 65 и повече години са 1 544 245, тоест 24% от населението на страната. Най-малка по население е Видинската област, в която живеят едва 1 % от хората в държавата - 70 хиляди души. Делът на хората на 65 и повече години е над 31 %, което прави Видин и най-застаряващата област.

В заключение се оказва, че сме единствената държава в света, която повече от 30 години е в топ три на страните с най-висок отрицателен естествен прираст.

Проучване на Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките, което включва мерки за преодоляване на демографската криза, беше представено по време на кръгла маса на тема "Демография - тенденции, проблеми и решения", организирана от социалния министър Борислав Гуцанов именно заради негативната национална статистика.

Министърът на труда и социалната политика посочи, че демографският проблем е каузата, която може да обедини цялата нация.

"Ако има една кауза, която може да обедини българите, тя е именно демографската. Необходима е цялостна стратегия и национален консенсус".

Проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека при БАН, направи сравнение между изследване на Академията, направено преди 7 години, и изследването, което показва картината в държавата в момента.

"Вървим по най-лошия сценарий, начертан от Института. Демографията е комплексна дисциплина, която дава резултат от усилията, които влагаме днес, след 30 години".

В демографската политика трябва да има последователност и приемственост, каза Георги Първанов, президент в периода 2002 – 2012 година.

"Трябва да се разбере, обществената дискусия трябва да бъде много категорична, че ние не може така на поразия да залагаме огромен ресурс за превъоръжаването на нашата и на европейската армия, вместо поне част от тези средства да се инвестират точно в такава политика - дали развитие на модерна икономика, на затъващото образование, на здравеопазването, просто да помислим върху това, да го направим с консенсус, а не като елемент на вътрешно-партийните битки".

В дискусията участваха председателите на парламентарните комисии по демографската политика и на социалната политика - Хасан Адемов и Деница Сачева, народни представители, експерти от Националния статистически институт, министерствата на образованието и науката, финансите, здравеопазването, Националното сдружение на общините в Република България, както и широк кръг институции, организации и представители на академичната общност, ангажирани с темата.

България е под 6 милиона и половина, според данните на официалната статистика. Населението на страната е продължило да топи и през 2024 година, когато сме намалели с над 8000 души. Най-малка по население е Видинската област, в която живеят едва 1 % от хората в държавата - 70 хиляди души. Делът на хората на 65 и повече години е над 31 %, което прави Видин и най-застаряващата област.

"Ако естественият прираст намалява населението или допринася за намаляване на населението с 7,3 промила, тоест на всеки 1000 души населението намалява с 7,3 души, то нетната миграция е допринесла за увеличаване на населението на 1000 души с 6 човека. Поради тази причина намаляването е по-слабо, сравнено с предходни години. Картината е различна спрямо други години, защото тогава е имало намаляване на населението във всички области".

Защо България продължава да се топи?

"Основните причини за изселване на населението са търсенето на по-добра работа, добре платена работа, търсенето на по-добро качество на живот, възможност за по-добро образование за децата. През 2024 година имаме регистрирана емиграция, около 13 хиляди български граждани са се изселили. Изтласкващите фактори от чужбина за връщане към България са близки пак с възможностите за работа. Може да се каже, че има подобрение".

Обратим ли е демографският колапс?

Доц. Черкезова е на мнение, че че каквито и мерки да се предприемат сега, няма как да се очаква скорошно обръщане на наблюдаваните негативни тенденции. Тя обясни, че по-рано от 27 години не може да се очаква такава рязка промяна.

"Когато говорим за демография, не можем да кажем, че има необратими аспекти. Демографията е като един танкер, който ако искаме да направи завой, трябва много отдалеч да започнем да променяме курса и да очакваме резултати много по-късно. Демографските процеси са с голяма инерционност. Промени евентуално могат да се очакват в малка степен и сравнително средносрочен план, примерно, 7-10 години, но там ще говорим за смекчаване на демографските тенденции. Промени най-рано едно поколение, което поколение се измерва със средната възраст на раждане.

България е изправена пред четири тежки демографски проблема. Това са свръхвисока смъртност, драстичен вертикален демографски дисбаланс, драстични териториални дисбаланси и висок процент неграмотно ромско население. Това обясни ръководителят на секция "Икономическа и социална география" в Департамент "География" към БАН проф. Надежда Илиева.

"Аз, за съжаление, съм от тези, които са доста песимистично настроени. Бих я определила като колапс. Демографската система е като един постоянно свързан процес и в един момент, когато се пристъпи едно прагово критично състояние, тогава говорим за невъзвръщаемост, за невъзстановяване на тази система. Никога не може да се каже, че една точно конкретна причина е виновна за тези процеси. Над тях влияят много комплексни фактори, като се започне от икономическата криза, от социалната несигурност, от некомпетентните политици също, от нестабилността в доходите, от застаряване на населението... Ние по принцип като погледнем демографската картина по отношение на раждаемостта и смъртността - реално погледнато при нас основния проблем е много високата смъртност, която се дължи основно на застаряване на населението. Тези причини са комплексни, не можем да кажем, че точно определена причина е водеща".

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45,3 години в края на 2024 година. Средната възраст на населението в градовете е 44,5 години, а в селата – 47,6 години.