Самооценката - как се формира и как влияе на живота ни

"Самооценката всъщност е вътрешното огледало, през което виждаме себе си, и това са нашите качества, слабости, успехи и провали. Тя не е просто мнение за себе си, а цялостно усещане за собствената ни стойност. От психологическа гледна точка, самооценката се оформя още от най-ранно детство и остава динамична през целия ни живот. В основата ѝ стоят преживяванията, които детето натрупва – тези, които са в семейството, разбира се, след това и сред връстниците, в училището и въобще сред социалната среда, на която то попадне.

Ниската самооценка често се крие зад самокритика, колебливост, нужда от одобрение или пък страх от грешки и избягване на предизвикателства. Такива хора много често могат да се самосаботират. От своя страна, нереалистично високата самооценка пък може да се прояви като арогантност, като неприемане на критика, като надценяване на собствените възможности. Дори не е изключено да се прояви като враждебност, когато другите не се съгласяват с нас. Затова е важно да различаваме здравата увереност от прикритата несигурност, изразена в самохвалство."

Самооценката влияе на почти всяка част от живота ни - от това дали се осмеляваме да гоним мечтите си, до начина, по който изграждаме връзки с другите. Хората с добра самооценка по-лесно се справят с трудности, вярват в себе си и знаят кога да кажат „не“. Тези с ниска самооценка често се съмняват в способностите си, сравняват се с другите и се страхуват от провал.

Важно е да помним, че самооценката не е нещо фиксирано - тя може да се променя. С времето, с опит, с помощ от близки или професионалисти, можем да се научим да бъдем по-добри към себе си, да се приемаме такива, каквито сме, и да развиваме увереността си стъпка по стъпка.