петък 16 май 2025 12:30
петък, 16 май 2025, 12:30
Размер на шрифта
В "97 лапи и една опашка" днес ни гостува едно от най-милите кученца, които сме срещали някога. То е порода японски хин и се казва Хера. Тя е на 13 години - 13 години истинска и непринудена любов! Нейният стопанин казва за нея, че е тяхното „всичко“! С черната си окраска, вечно ближещо езиче и поглед като на малък философ, Хера е една истинска душичка. Не спря да ме целува около 8 минути, а сърцето ми се стопи още на втората!
Глезена като истинска дъщеря, Хера си хапва от най-хубавата и подбрана храна. Менюто ѝ не отстъпва на това в гурме ресторант - всичко е грижливо подготвено, вкусно и винаги точно по нейния вкус. Тя си има усет и предпочитания - и не прощава на компромиси.
Истинска разбирачка на хубавите храни - от най-скъпия кашкавал, през сочни пилешки бутчета, до фъстъчета за разкош. А като дойде лято - динята и добре узрели доматчета са ѝ слабост. Представете си тази малка пухкава японска сеньорита, как стои и си хапва парче диня, но да я видите, когато дойде зимата и сложат киселото зеле - любимото й! Освен че е гурме познавач, тя е и терапевт с четири лапи. Самото ѝ присъствие успокоява, а когато легне до теб и сложи глава на крака ти - сякаш казва: "Спокойно, всичко ще бъде наред". И изведнъж наистина е наред.
"Хера е изключително добра, тяхната порода е просто такава - любвеобилна, обратно на пекинезите. В нашето семейство никога не сме имали домашен любимец и продължавам след тези 13 години да се учудвам на всеотдайност, на истинската дума - любов, както е при нея. Тя има и много добри навици, които сама си е създала, не че ние ги създадохме... Тя от малка е на различна храна, никога не сме ѝ давали гранули, опитвахме, но тя просто не иска. Обича много да си играе с малки деца, особено в количка, отива и застава веднага до него."
Любовта, която дава на своите хора, е огромна. Не изисква нищо, не се оплаква, не очаква. Просто обича - в най-чистия, безрезервен и кучешки смисъл. Това е най-ценният подарък. А като реши да се изфука - о, тогава виждаш походката ѝ. Гърдите напред, опашката като перце, а походката ѝ казва: "Аз съм Хера и знам, че ме обичат". И наистина я обичат - и не само нейните хора, а и всички, които я срещнат, дори само за 8 минути и 32 целувки, както беше при мен.
И днес, с ръка на сърцето, можем да кажем, че Хера ни напомни какво е нежност, какво е доверие, и колко малко му трябва на човек, за да се усмихне - една опашка, едно езиче и едно вярно кучешко сърце.
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!