Международният ден на метрологията е днес

20 май е Международният ден на метрологията, който отбелязва годишнината от подписването на Конвенцията за метъра през 1875 г. от представители на седемнадесет държави. Конвенцията поставя рамката за глобално сътрудничество в областта на метрологията и нейните промишлени, търговски и обществени приложения. Целта на  Конвенцията за метъра е световното единство на измерванията. Българи се присъединява към нея през 1911 година на 1 януари и тогава създава първите двата национални еталона за метър и за килограм. Метрологията е учение за мерките и теглилките, което се занимава с описание на различните видове мерки за дължина, тежест, повърхност, за насипни и течни вещества. Тя играе централна роля в научните открития и иновациите, промишленото производство и международната търговия, в подобряването на качеството на живот и в защитата на околната среда. Повече  за метрологията и нейната важност ни разказа Антоанета Йовчева-началник отдел "Електрични измервания" в гл. дирекция "Национален център по метрология":
"Всъщност на тази дирекция са и вменени задълженията от закона за измерванията свързани със създаването, поддържането, съхраняването и усъвършенстването на националните еталони на физичните величини. Това което измерваме са физичните величини. Като всъщност това което прави института е да създава национални еталони на дадената величина, които еталони получават единицата от международното бюро за мерки и теглилки, което се намира във Франция и е отговорно за единствата за измерванията в цял свят. Веднъж получена единицата от тези еталони тя се разпространява към по-неточните еталони, по-ниското ниво в страната  чрез калибриране и чрез тези по-ниско ниво еталони пък се извършва проверката на средствата за измерване. Като цялата идея на тази верига от измервания е да се стигне до най-ниското ниво средства за измерване, да кажем до вашия електромер по който вие си плащате сметките и да имате сигурност, че това което плащате наистина е изразходената от вас енергия."

Мерките и теглилките съществуват още от дълбока древност, но не по начина по който изглеждат днес. Най-използвани мерки за дължина в миналото са били човекомерките, за чиито прототип се приемат части от човешкото тяло. Такава е мярката за дължина пѐдя,  разстоянието между върха на палеца на възрастен човек и малкия пръст, което варира в зависимост от ръката на измерващия, като се уточнява - една моя или две твои педи.  По-голяма мярка от пѐдя е лáкът - равен на дължината на ръката от лакътя до края на пръстите, около 50 см.  Разстояния се измервали и с крачки - рáзкрач, равен на около 1 м. 3а по-големи разстояния са познати мерките един ден разстояние (около 30 км) и един ден с кон (около 60 км). Измерването на дебелина ставало с пръст, длан, ръкá.

През 1888 г. в новата българска държава се възприема, узаконява и налага официалната Европейска десетична мерна система и постепенно традиционната система от мерки се заменят с тях. Първият еталон за мярка се предполага, че е  кубитът разказа още Антоанета Йончева:

"В древността е била точно така, разстоянието се е мерело с лакът за това и в някои източници стои, че първия еталон в кавички казани в кубитът, което идва от латински и е наименованието за лакът."

"Зависи когато съм на пазара, там вече нещата са малко нагоре-надолу. Там везните като че ли никога не са добре, докато в големите магазини там нещата са добре, така си мисля, че контрола е по-завишен.  Да знам към кого да се обърна ако имам проблем с везната. .. Да имам доверие, обикновено купувам такива пакетирани. Все едно и да ме излъжат с колко да ме излъжат със сто грама. Знам, че по пазарите има контролна везна...Мисля, че като са електронни отмерват точно. Вкъщи нямам кантар, няма как да го сравня, надявам се на коректните търговци. Не, не знам къде да подам сигнал."