Ценим ли българското слово

понеделник, 26 май 2025, 09:59

Ценим ли българското слово

СНИМКА: Архив

Размер на шрифта

Отбелязахме 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
"В библията пише "Началото бе словото" и словото на роден език е нещо, което не всеки народ има. А ние като българи би следвало да сме изключително горди с това, че това е празник, който е наш. Празник, в който е създадена нашата първа писменост- глаголицата. Кирилицата се появява в последствие, но глаголицата е тази, която ни дава място в Европа и в света", каза Анжела Ангелова- учител по български език и литература в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров".
Тази година се навършват и 1170 години от създаването на първата българска писменост (глаголицата) от светите братя Кирил и Методий.

СНИМКА: Александра Делова

"Тя се явява по-удобна, но първоначално двете азбуки- кирилица и глаголица са съществували и са се използвали паралелно. Глаголицата, имайки уникална графика, е нещо, което е качествено ново в Европа. Това е изцяло създадена от Кирил азбука, според легендата и според житието. И била създадена за една нощ, според житието, "Пространно житие на Кирил", така че това е наистина уникална знакова система, защото впоследствие описание на създаването на кирилицата се появява в много литературни произведения като например, "За буквите" на Черноризец Храбър и там е описано точно защо глаголицата е ценна и уникална. Защото е създадена от един човек за една нощ, а не се е наслагвала, не се е създавала с години, прибавяни по няколко букви, както е било например, в гръцката азбука. Глаголицата е това, което е дало на българина това да се чувства българин. Защото тя е началото", каза още Анжела Ангелова.
Българският език е един от най-трудните за изучаване, така че би следвало и да имаме повече букви за изразяване. Езикът ни е богат не само като лексика, но и като фонетика. Опростяването на езика при изразяване дойде с липсата на комуникация и с появата на средства, които заменят комуникацията, смята преподавателят:
"Съвременните деца не знаят как да общуват с книги, те не знаят как да извличат информация от това, което четат. Според мен, така от моите дългогодишни наблюдения, те са заобиколени от информация от всички страни. Въпросът е там, че тази информация им служи еднократно."
Децата днес първо овладяват английския и след това българския, защото общуват в интернет с хора от различни нации:
"Гледаме в чуждите страни българските общности как поддържат езика. Те имат училища, в които обучават децата си допълнително на български, защото не желаят да загубят това. Защо така се получава- в родната страна родното слово не се цени?"
Говорим си за празника и за езика- български и английски, с ученици от ГПЧЕ "Йордан Радичков" във Видин - Стефан Симеонов, Сребрина Станкова, Иван Еленков и Йоанна Иванова. Те са от клуба по реч и дебати към училището, с ръководител учителят по английски език Василена Тодорова.
"Това е ден, в който почитаме нашата история и как България започва да става наравно с всички останали славянски държави", заяви Йоанна Иванова- ученик от 8.а клас на ГПЧЕ "Йордан Радичков"- Видин.
"Всяка държава трябва да бъде горда със собствения си език, защото това не е само начин да си пишеш с някой. Това е начин, с който говориш и се изразяваш", допълни Сребрина Станкова- ученик от 8.б клас.
"Като представители на английската гимназия при нас има едно много голяма дилема- дали да почитаме чуждите езици или да почитаме българския език. Смятам че нашите деца са на много добро ниво на чужд език и са също толкова добри на родния език. И започват да го оценяват като приоритет, когато навсякъде се говори английски. Ние имаме нещо уникално, нещо неповторимо в целия свят- ние имаме наш роден език, ние имаме наша родна писменост", заяви учителят по английски език в езиковата гимназия Василена Тодорова.
Младите хора споделят, че от ранна възраст са научили английския, но добре владеят и българския език. Категорични са, че по-труден за изучаване е българският език- има повече времена, по-богат е като изразни средства.
"Първоначално много по-лесно ми беше на английски и то все още до голяма степен е така. Когато искам нещо на български си го представям как би звучало на английски и замествам с подходящите думи на български. Т.е. така се увеличава речникът ми и на английски, и на български", каза Стефан Симеонов- ученик от 8.в клас.
"Много е важно един народ да има собствена писменост, за да остане жив и е повод за гордост настина, че си имаме наша собствена писменост", каза Иван Еленков от 11.в клас.
Учениците казват, че четат книги вкъщи- на английски и на български език, защото четенето на книги развива въображението, езика, обогатява речника.
Още по темата може да чуете в звуковия файл.