Отбелязваме Световния ден на спешната медицинска помощ

Днес отбелязваме Световния ден на спешната медицинска помощ. Обявен е през 2018 г. от Европейската асоциация по спешна медицина с цел да популяризира и повиши осведомеността в световен мащаб за това как добре организираната система за спешна медицина увеличава възможността за оцеляване на пациентите и намалява степента на инвалидност след спешни медицински случаи.

На 27 май 1994 г. в гр. Льовен, Белгия, се създава "Клубът Льовен", които въвеждат специалността "Спешна медицина” в Европа. България е една от първите пет страни в Европа, която въвежда специализацията по спешна медицина като основна специалност за лекари през същата година.

От 2015 г. е въведена и специализация за медицинските специалисти в "Спешна медицинска помощ" и вече има десетки обучени кадри. На този ден Европейската асоциация по спешната медицина се обръща с апел 27 май да се превърне в ден за размисъл и действия към спешната помощ и важността ѝ за системата.

"Доста е стресираща работата, напрегната, ежедневно имаме много повиквания, така че колегите се раздават на максимум за да осигурят спешната медицинска помощ в града и областта. Добрата част от нашата работа е всеотдайността на колегите, желанието да работят, да оказват спешна помощ, въпреки, че има инциденти и конфликт с пациенти, но това е оптимизмът и положителната нагласа. Хората не ни стигат, това е проблем не само за видинския център, а и за всички центрове в България, кадровият проблем е най-големият в спешната помощ. Повечето от колегите са пред пенсия... За днешния празник първо искам да им благодаря за труда, да им пожелая здраве- на тях, на техните близки и семейства, и да бъдат все така всеотдайни в труда си."

"Първо, ние сме избрали тази професия и за да работим тази професия, значи я харесваме. Какво е хубавото, че помагаме в ситуации, в които ние сме първите на терен, много често заедно с полицията и с пожарната, и това да помагаш на някой е и призвание, затова и все още сме тук... Често се случва да отидем някъде и хората да са негативно настроени и най-вече да речем, че екипът се е забави; когато човек има пострадал близък, наистина минутите текат бавно, ние освен ако в момента не липсва екип, на втората минута най-късно сме тръгнали. Отношението е въпрос на възпитание, виждаме какъв негативизъм има не само към нас, но и към много други професии и това е неразбираемо за мен, защо така се държат хората..."