Поклон пред Ботев и падналите за свободата на България

2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Отбелязва се за първи път през 1884 година едновременно във Враца и в Пловдив, по инициатива на учителя Георги Бенев. Официално се отбелязва от 1901 година. За пръв път на 2 юни 1948 година денят се почита с едноминутно мълчание в цялата страна, с подаден сигнал от сирени. Обявен за "Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България" с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 година.

"Връзката с тези герои, с нашето славно минало се усеща най-силно на този ден и то на високия връх Околчица, където цяла България се събира и където почита Христо Ботев и падналите за свободата на България."

Непосредствено след Освобождението на България от османско владичество врачани усещат този ден като нещо специално. Буквално в първите години след Освобождението са издигнати паметни знаци, които са свързани с подвига на Ботевата чета, с нейния героичен път.  В съвремието културната програма подготвя атмосферата именно за този паметен ден, в който почитаме героите. Усеща се празничният дух, особено с културните, исторически, научни мероприятия.

"Като член на Ботевския организационен комитет много години назад във времето винаги съм настоявал освен културните, освен възпоменателните прояви да има и една малко по-сериозна научност в рамките на Ботеви дни. Слава Богу в 2025 година успяхме да осъществим една прекрасна научна историческа дискусия с трима популярни български учени- проф. Пламен Митев от софийския университет, проф. Николай Аретов от БАН и доц. д-р Милен Михов от историческия архив на национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Получи се един определено задълбочен разговор", допълни Красимир Богданов.

Във Враца представиха и традиционното издание на вестник "Ботев лист". Това е издание, което започва своя път през 19 век, за да стигне до днешния 146 брой, посветен на Ботев, неговото творчество и революционна дейност.

Самият факт, че Ботев продължава да разпалва интереса на българското общество 149 години след неговата гибел, показва, че българинът не е безучастен свидетел на това, което ни е завещал. Ботев е една от най-обичаните личности, наред с другия голям български национален герой Васил Левски, каза още историкът от Враца.

"В селото се намира, не точно на оригиналното място на съществуващата героиня баба Илийца, баба Пена е действителното име на бабата, която тогава е помогнала на вече ранения войник от Ботевата чета. Съществува къща-музей, която се посещава. Стопанисва се от общинско предприятие "Спорт и туризъм". Посещава се ежегодно от много деца, много ученици, правят се етнографски сбирки", каза кметът на Челопек Тихомир Тошев.

Младен Павлов- "Козлодуйското даскалче", е български революционер, участник в Ботевата чета. Единственият, който посреща четата на Козлодуйският бряг. В село Долни Вадин, община Оряхово живее от 1903 до 1930 година. Къщата му и днес стои там и се тачи като музей на Ботевия четник. В селото все още се пази споменът за дядо Младен, каза Нина Борисова- библиотекар в нарочно читалище "Съзнание-1927" в село Долни Вадин, община Оряхово:

"След дълги перипетии той намира пристан тук, в една малка къщичка на брега на река Дунав. Тя е само от две стаички и тук той създава семейство..."