Бъдещето на село Кунино е в камъка и туризма

Кунино ни посреща с изключителна чистота и подреденост. На площада се издига паметник с български лъв, в памет на загиналите във войните. За съжаление, преди десетина години са били закрити детската градина и основното училище. Сега децата пътуват до училището в Роман. 

"Кметската работа не е никак лесна, особено по селата... Бюджетът ни е ограничен, използваме го най-вече за плащане на уличното осветление... Всички улици са ни осветени, предстои ни да осветим една спортна площадка, поне до 23:00-24:00 часа през летния период да е светло, има деца, които го ползват... За съжаление, закрихме училището и детската градина... Поисках средства за покрива на училището, предлагаме го за продан, детската градина е продадена на търг и ще стане обучителен център... Има в селото цехче за заготовки, в него работят 10-15 човека, но няма друга работа... Другият ни поминък е каменоделството. Две кариери имаме и там работят 7-8 човека..."

"В събота и неделя се пълни селото... Доста къщи се ремонтираха, това са на хора в пенсионна възраст... Търсят се къщи и по 2-3 къщи на година се купуват... Къщите ни са правени с мерак и от майстори - каменари... Нашата кариера е за добив на варовик, той е чисто снежно бял, много е хубав и много се търси... Имаме кариери до Мездра и всичко отива за износ, и е купено от китайци и японци... Работната ни ръка е по големите градове... Личен лекар идва на място в три дни през седмицата... Социалната ни дейност е на добро ниво. Предстои ни нова програма с две работни места, лични асистенти имаме... 24 човека получават топъл обяд... С поддръжката на селото се справяме с помощта на доброволци. Търся спонсори..."

Освен в кариерите за добив на камък хората намират работа в земеделието, в цеха за заготовки и до тук, казва кметът Ивайло Георгиев.

Съборът на Кунино е на 22 юни, когато се отбелязва най-дългият ден. Разбрахме и че има самодейци деца, както и възрастни от пенсионерския клуб, които ще се включват със свои изпълнения на събора.

Стигаме до извода, че най-важното в едно общество е човешкият фактор, който да се включва в обществения живот с отношение, помощ, критика, организация, казва кметът Ивайло Георгиев:

"Иска ми се парка ни за отдих в реката да направим нещо като водно огледало, тук хвърляме кръста на Йордановден... С водата нямаме проблем, имаме водоем, три кладенеца в селото имаме. Когато лятото има засушаване, се тегли вода от водоема... Сега ползваме вода по гравитачен път... Пътищата са ни хубави, ремонтират се... В селото също са ни добре асфалтирани улиците... Роман- Кунино е добре... Имаме жп гара София-Варна."

Ще бъдат изградени 14 беседки за пикник, 25 маси и пейки, кът за отдих с барбекюта, информационни табла и един голям парапет на скалата "Николов чукар". На някои места ще бъдат изградени парапети.

За историята на село Кунино от древността до днешни времена ни разказват двама жители на селото - Павлин Петров и  потомственият  каменоделец, синът на скулптора Марко Радоев.

Посещаваме старинната църква "Свети Николай". Вратите на храма отваря Бисерка, жената, която се грижи днес за него и преди години го възстановила от забравата и запустението. Църквата е с мраморен под, с нов иконостас, с нови изображения на светците, с прекрасен поддържан двор, в който са засадени плодни дръвчета, тревата е окосена, а цветя красят входа на сградата. Един каменен заек стои встрани и наблюдава влизащите в църковния храм. Всичко е плод на много години работа и усилия на хората от селото.