Желязно име, меко сърце - Айрон, кучето с душа на плюшено мече

Айри е от онези чувствителни породи, които разпознават емоциите на стопанина си още преди самият стопанин да ги е осъзнал. А в замяна искат само едно - да си първи на масата и да им "падне" нещо от чинията. Айри има вкус. Особено към краставици и плодове. Само киселите не обича - както и много хора, между другото. И знаете ли, хората често казват, че стопаните си избират кучетата по прилика - съзнателно или не. Е, в този случай съвпадението е поразително. Вероника е като оживяло йорки - сладка, с дълга коса в нюанси между сребристо и златисто. Дори и прическата ѝ е същата - кокче или малка опашка. Единствената разлика е, че Вероника има сини очи.

С една дума - тандем. Разбират се без думи. Сякаш си общуват телепатично. Вероника дори твърди, че Айри усеща когато ѝ е тъжно и идва да я утеши. А когато е щастлива - той е първият, който започва да скача като пружинка и да внася още шум.

Какво повече да искаш от един приятел? Верен, космат и обичащ те безрезервно. Вероника разказва - как се срещат с Айри, какво значи той за нея и как изглежда животът ѝ през очите на едно йорки с характер.

"Избрах си го, защото самата порода е специфична с това, че не пуска косми, и от гледна точка на хигиена е много по-добре от други породи. Много е добър, слуша още от малък, научи се да ходи по нужда навън, никога не е правил пакости, нито е съсипвал мебели и обувки - нищо! Падна ми се много добро куче, защото някои хора нямат късмет. Той си е част от семейството – в момента, в който го вземеш, просто става част от семейството... Капризни са, като цяло, самата порода е такава. Имат доста проблеми - с корема, вдигаше температура често, ту отслабваше, ту напълняваше от определен вид гранули - дете си е, точно като дете."

"Направих отпечатък на бял лист с мастило, с неговата лапичка, изрязах тази, която най-много ми хареса от всичките, занесох на татуиста, и с името му отдолу – за да си ми остане спомен от него."

Айри ходи веднъж или два пъти в годината на грумър, разказва още неговата стопанка.

"Преди да стане много жега, го водим на грумър - махат само гръбчето, а крачетата и главата оставят. Става като лъвче, много сладък. Сега му взехме специална машинка за кучета и аз ще се уча да го подстригвам, защото ми харесва да се занимавам с такива неща."

Айри е истински гастроном – ако гранулките му са стояли твърде дълго извън плика и са омекнали, моментално ги отхвърля! Поглежда ги, помирисва ги и... ако не отговарят на стандарта му – ги плюе с достойнството на кулинарен критик.

А щом слънцето го погледне по-настойчиво – нашият герой не чака покана. Веднага се премества в сянката като истински крал, който не обича да се поти.

И да не забравим актьорските му заложби! Ако някое листенце, клечица или нищожно парченце трева се залепи за лапичката му – Айри спира рязко, замръзва като драматичен герой от сапунен сериал и те гледа с поглед , казвайки ти: "Моля те, махни ми го веднага, иначе не мога да продължа!" Айри не е просто куче – той е малка, космата дива с характер и чувство за драма!

И ако се чудите какво е нужно, за да имате такава връзка - не са нужни порода, награди или трикове. Нужно е само сърце. От онези, които туптят в такт - и в човека, и в кучето.

Така че, ако се разхождате в парка и видите момиче с татуирана лапичка и йорки с блясък в очите - знайте, че това са те - Вероника и нейният Айри!

Повече за Айри чуйте в прикачения файл