Ремонт на църковния храм искат жителите на село Бранковци

Местните хора обичат селото си и се стремят да го поддържат красиво и подредено. Спешно, обаче, е необходим ремонт на църковния храм и на читалището.

Бранковци е село с буден дух и нетърпимост към неправдите. След като в него се създава ТКЗС „Васил Коларов“ през лятото на 1950 година 141 души правят неуспешни опити да го напуснат. Следва насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, арестувани са нежелаещи да постъпят в ТКЗС. Някои от тях са изпратени на принудителна работа в кариерите при строежа на ВЕЦ „Китка“ над Горни Лом, други са изселени от селото.

"От професионална гледна точка не срещам трудности, хората ми помагат, отзивчиви са. Аз съм от 2 години кмет... Обезлюдяването е повсеместно в нашата община, причината - липса на поминък... Няма магазин, преди време осигурихме подвижен магазин, но и това отпадна понеже е икономически нецелесъобразно... Транспорт има веднъж, в сряда, до Видин... Пътят до тук е част от републиканската пътна мрежа и не е добър... Има изготвен проект, но кога ще стартира... Селското стопанство е добре застъпено тук... Най-големият работодател е Общината, по програми за временна заетост, училище и детска градина, земеделско производство, няма производствени мощности...

В Грамада има приемна на районен инспектор... Обикалят по график, най-вече полицаите идват по сигнал... В селото нямаме кражби...

През тази година ще се ремонтира една от главните улици - цялостна рехабилитация и основен ремонт, надявам се да се осъществи... Бих искал да се ремонтира черквата ни, тя ни е голяма болка, също така и читалището е добре да се ремонтира... Хората ги боли като виждат как се рушат сградите... Те са готови да помогнат и се надявам с общи усилия това да се осъществи..."

"Такива времена дойдоха, намаляхме и шепа хора сме, но искаме да ни е хубаво, да ни е приятно... Събираме се в клуба... Останахме малко заради липсата на работа, липсата на училище. Някога кипеше живот... Много ни е мъчно за тази черква, заделили сме пари за ремонт, но няма млади хора, които да организират ремонта... И търсим помощ... Ние сами с труд и с наши средства ще си оправим църквичката... А пък този Културен дом, леле колко хубав е бил! Сградата сега пропада... Трябва да се запази тази хубава сграда!"

Тони Илиев Вълков, лесовъд, в момента е пенсионер, той също говори за църквата, която е много стара и много красива. Преди години е била разбита и ограбена.

"Добре е, но няма хора... Трябва да се обърне внимание на селата... Чакаме подвижната аптека от Монтана, лекар не идва тук... Навремето в ТКЗС имаше всичко - мляко, кокошки, свине, крави, овце... Живее се тук прекрасно, лоши са пътищата и нямаме обслужване, навсякъде е джунгла... Вода нямаме от време на време... Стари са тръбите и избиват."

Празникът на Бранковци е на Петровден. Тук се отбелязва по стар стил на 12 юли, разказва баба Стоянка. А съборът на селото е на 28 август. Тогава родовете и фамилиите се събират.