Новина
Млади учени подготвят атлас на стари къщи в България, Сърбия и Турция
петък 20 юни 2025 12:26
петък, 20 юни 2025, 12:26
СНИМКА: https://sites.google.com/view/vernacularbalkans/home
Размер на шрифта
Атлас на стари къщи в България, Сърбия и Турция подготвя екип от млади учени. Изследователите, ръководени от доц. Милена Металкова-Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания, вече втора година проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен район на Сърбия. Общо 20 стари сгради и техните истории ще бъдат описани, обясни доц. Маркова.
"Този проект започна благодарение на една моя бивша студентка, архитект, чиято баба е от Стакевци и от Чупрене. Всъщност те ме запалиха по този регион, със специфичния торлашки език, със специфичните обичаи, и оказа се, че има много къщи, които не са променени от миналия век, когато са били строени, и същевременно бях ходила от сръбска страна с колеги и ми направиха впечатление много прилики. Реших да започна едно изследване за начина на живот в къщите, за вярванията на хората, свързани със строителството, различните истории, свързани със старите къщи, старите обичаи, и ми беше интересно да сравня, тъй като торлашкият край се простира от двете страни на сегашната граница и ми беше интересно какви са промените, след като границата вече съществува и хората са откъснати едни от други."
До момента изследователският екип е документирал около 20 стари къщи от двете страни на границата. Включени са също стопанските постройки към тях и стари мелници, запазени в автентичния си вид от 19 век.
"Торлашките къщи са подвид на българската традиционна къща, свързана с османската архитектура на къщата от 18-19 век. Самите торлашки къщи имат едни много чаровни арки на верандата. Имат интересни детайли. Всеки майстор си е отбелязвал колоните и гредите на къщата по специфичен начин, нещо като подпис. Майсторът всъщност е правил почти само това, той се подписва, а чираците са правили всичко останало и се знае една къща, като се погледне, кой е майсторът ѝ. Имаше една интересна разлика - от българската страна всички къщи са покрити с т. нар. турски керемиди, докато от сръбска бяха с каменни плочи, тъй като там са имали каменна кариера. Но може би по-интересни са историите, свързани с къщите, тъй като на торлашки има 11 думи за таласъми, караконджоли, домашни духове и хората ни разказаха как те са свързани с огнището, тавана, градината, реката...", обясни доц. Маркова.
Чрез децата темата за строителството с природни материали може да стигне до възрастните, смята Милена Маркова. Затова пише приказката "Бубу и старата къща".
"Когато се реставрира една стара къща, хората първо грабват цимента. За съжаление, това поврежда повече, отколкото оправя и аз реших да напиша една приказка, за да може малките деца да имат отношение към тази тема и може би те да разкажат и на родителите си. Има нужда да се говори защо циментът не трябва да се използва..."
Част от екипа на доц. Маркова е архитект Мусат Пак от Бурса, Турция. Има интерес към старите къщи в своята родина и приликите, които те имат с тези в съседните държави.
"Интересувам се от строителството в съседните на Турция страни - България и Сърбия, и за мен е интересно да видя прилики и разлики. Занимавам се с реставрационни проекти на стари къщи в Турция. За мен този проект беше възможност да разбера повече за традициите..."
Младите учени планират да опишат в отделни книги историята на всяка една от торлашките къщи, както и всичко останало, което са научили за тях. Освен това ще подготвят сравнителен атлас с терминологията при строителството на къща в България, Сърбия и Турция. За работата си досега са подготвили кратко филмче, обмислят и художествено печатно издание за сградите отпреди век.
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!