Намалява ли материалното благосъстояние на домакинствата?

През 2024 година страната ни е била на предпоследното място в ЕС заедно с Естония по фактическо индивидуално потребление на човек от населението. Това е един рядко цитиран, но важен индикатор за материалното благосъстояние на домакинствата, съобщиха от Евростат и НСИ. Този показател варира силно между държавите в съюза - от 72% в Унгария и 74% в България и Естония до 141% в Люксембург. Фактическото индивидуално потребление се състои от стоки и услуги, действително потребени от домакинствата, независимо дали са закупени и платени директно от домакинствата, от правителството или от нестопански организации. Фактическото индивидуално потребление на човек от населението може да се разглежда като показател за материалното благосъстояние на домакинствата, посочва НСИ. Данните се отнасят за 2024 г. и се изразяват в стандарти на покупателната способност, които позволяват да се правят сравнения между различните държави. Девет държави членки регистрират фактическо индивидуално потребление на човек от населението над средното за ЕС-27 равнище през 2024 г. (то се определя като 100%). Най-високо е в Люксембург (41% над средното за ЕС-27 ниво), Нидерландия (20%) и Германия (18%). 18 държави членки са под средното равнище, като най-ниски нива отбелязват Унгария (72%), както и България и Естония (и двете със 74%). Значителни разлики има и при брутния вътрешен продукт на човек от населението, който е основен измерител на икономическата активност. Десет държави членки регистрират БВП на човек от населението над средното за ЕС-27 равнище през 2024 г. Най-висок е в Люксембург (242% от средното за ЕС-27), Ирландия (211%) и Нидерландия (136%). Същевременно, най-нисък е в България (66% от средното ниво за ЕС-27), Гърция (70%) и Латвия (71%).

"Тук става дума за крайното потребление на домакинствата, като в него се включва това, което минава директно като бюджет на домакинството като услуги и това, което предоставя държавата. Тук статистиците се опитват да погледнат към цялостното благосъстояние на домакинствата и като цяло новините са по-скоро добри. Ние продължаваме постепенно да се конвергираме към средноевропейските стойности и при това сме сравними с една номинално по-богата държава като Естония и дори идва като някаква изненада, че задминаваме Унгария."

За съжаление през последните дни и седмици всички ние сме свидетели на ново повишение, макар и минимално на цените на редица стоки. Ще се отрази ли това повишение върху покупателната ни способност?

"Има такъв риск, разбира се, и тук е въпросът дали ще успеят КЗК и КЗП да се справят с тези опити. Разбира се, това не е лека задача, особено колкото повече се отдалечаваме от Закона за търговия и колкото повече се приближаваме към малките, отдалечени магазини в откритите пазари, където контролът е доста по-труден и дори не се плащат данъци" - допълни Адриан Николов.

Каква е ситуацията в Северозападна България и продължава ли да намалява покупателната ни способност? Разговаряхме с Цветан Цветков, началник отдел Видин, Териториално статистически бюро Северозапад към Националния статистически институт:

"Често сравняваме цените у нас с цените в останалите европейски страни. От друга страна пък сравняваме доходите, които получаваме в България и съответно доходите, които получава населението на останалите страни от Европейския съюз и се опитваме да получим някаква съпоставимост. Именно тези два показателя - стандартът на покупателната способност, която е една условна валута, която се използва за сравняване на тези икономически данни между различните държави и се отчитат различните ценови нива. Изразяват се агрегирани национални сметки, съответно потребление и инвестиции, като се коригира паритета на покупателната способност... Ако трябва да сравним различните региони у нас в сравнение със София във Видин редица цени, примерно на плодове и зеленчуци са по-високи, защото това си има и своето обяснение - борсите са по-близо до София и там съответно и потреблението е по-голямо. Нашият регион е обезлюдял, доста по-малко население, по-малко потребление и оттук затова може би и цените са по-високи."

"Сигурно всеки си е отделил от залъка, за да си позволи тоя лукс. Просто това е ежедневие, без кола не може човек, нали работим, нали взимаме заплати. Но в края на краищата много станаха тежки нещата - не знам как нашето правителство мисли нещата. С еврото не съм съгласна, защото ще обеднеем още, много ясно. Защо ще плащаме на другите държави техния дълг... Продължаваме да обедняваме, виждаме в магазина, като отидем, какво се случва. Вече с 50 лева не можеш да тръгнеш сутринта, защото не знаеш накъде си... Оставаме на предпоследно място, защото такава ни е политиката. Рибата се вмирисва откъм главата. Аз съм от 35 години навън, в Италия съм и съм свикнал вече с еврото. В началото беше много лошо там... При нас е скъпа храната и лекарствата. Сега минах и всичко е нагоре с 40-50 стотинки, за една седмица" - коментираха видинчани.