Спомен за Доньо Донев

Днес си припомняме за българския художник-карикатурист, сценарист и режисьор Доньо Донев. 

В края на миналия месец се навършиха 96 години от неговото рождение. 

Роден е в Берковица на 27 юни 1929 г. Завършва графика в Националната художествена академия през 1954 г. Първият му анимационен филм като художник е "Грух и Грушка" (1957), а с "Дует" (1961) дебютира като сценарист и режисьор. Работил е като художник във в. "Вечерни новини" (1954 - 1956), художник и режисьор в отдела за анимационни филми в Студия за игрални филми (1956 - 1970) и в Студия за анимационни филми "София" (1970 - 1993), където е и ръководител на творчески колектив. Работи върху анимационната поредица "Тримата глупаци" от 1970 г. до 1990 г. 

Донев е главен редактор на вестника "Тримата глупаци" (1989 - 1997), а също и на "Четиримата глупаци" (1997) и списание "Фрас". През 1998 г. дебютира като актьор във филма "Вагнер". 

Като карикатурист се представя в много изложби в България и в чужбина. Доньо Донев е професор в НАТФИЗ и преподава анимационна режисура.

Настимир Цачев е художник-аниматор и режисьор. Неговата връзка с Доньо Донев е двустранна, защото той е женен за една от двете му дъщери- Вера Донева, но ги свързва и професионалният път. Първата им среща се състои в Студия София, където Цачев участва в конкурс:

"Първо беше събеседване с комисията. В нея влизаха Стоян Дуков, Иван Веселинов, Доньо Донев, Тодор Динов. Това бяха хората, които преценяваха дали едни човек е подходящ за работа в Студията. Те ми задаваха различни въпрос, Доньо също... Доньо беше много народен човек. Освен с колегите, той и с хората се отнасяше много благо, отзивчиво. За него нямаше никакъв проблем да рисува шаржове и карикатури ако някой го помоли...Чрез Тримата глупаци той осмиваше глупостта по този начин и същевременно - караше човек да влезе в ролята на глупака. Неговите герои бяха абсолютна негова рожба. Те отразяваха неговото мислене и начин на живот."

По отношение на работата си Доньо Донев е бил винаги много стриктен:

"Той знаеше какво точно иска от аниматора и правеше съвсем минимални корекции, ако това което той искаше се изпълнява. Казвам го, защото има режисьори, които чакат аниматорът да нарисува определен кадър и след това да решат какво точно искат, но Доньо беше примерът за това, как той знае какво иска и всичко се правеше много точно ако те е избрал за аниматор... Ще го запомня винаги усмихнат, винаги с добро сърце към хората, въобще с най-хубави чувства ще го запомня!"

Доньо Донев умира на 28 ноември 2007 г.. Погребан е в Централните софийски гробища.