Ние сами не можем да се справим със злото, но Бог е с нас

Петата неделя след Петдесетница, която отбелязваме днес, Евангелското четиво ни напомня за Божието величие и Неговата любов към човешкия род. Днес почитаме и възхваляваме светите Отци от шестте Вселенски събора. "И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинскa, срещнаха Го двама, хванати от бяс" (Мат. 8:28)

"Братя и сестри, преклонението пред Бога не е резултат на страх от природните явления. Човекът е имал страх от природните стихии, но зад тях той винаги е виждал друга Сила, от Която те зависят. Обратно! Това преклонение е довеждало и довежда до радост и възторг. Опитът ни подсказва, че Бог откликва на нашите копнежи. Затова винаги след истинска връзка с Него, човек се чувства облекчен, разтоварен, въодушевен, готов да започне славословие. Премъдрият Иисус син Сирахов казва: "Страхът Господен е слава и чест, веселие и венец на радостта. Страхът Господен ще услади сърцето и ще даде веселие, радост и дългоденствие... Страхът Господен е дар от Господа и поставя в пътеките на любовта" (Сир. 1:11-13).

Страх от Бога имат не само вярващите хора. И бесовете вярват и треперят (Як. 2:19).

Забележителна е днешната среща на Господа Иисуса с нещастниците. За разлика от други страдащи, които обикновено викали за помощ, бесноватите се обърнали към Спасителя по друг начин. Те не молели, а крещели: "Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тук да ни мъчиш преди време?" (Мат. 8:29) Явно, в душите им се криела демонична сила, която се стъписала в страх пред Бога.

Същността на злите сили у гадаринските бесновати се вижда в по-нататъшното развитие на случая. За да не останат бездейни, понеже Спасителят бил насреща им, те го помолили като излязат от бесноватите, да влязат в близко пасещото там стадо свини. Господ им разрешил. "И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата" (Мат. 8:32). Из душите на бесноватите злите сили преминали в свините, а предишните страшилища за околността останали кротко край нозете на Господа Иисуса. Това е едно чудо, което ще напомня през вековете, че обхванатите от зло човешки души също ще погинат. Злото не остава ненакзано. Онова, което се прикрие или забави, ще получи своя завършек във външната тъмница, където ще бъде и началникът на всички бесовски сили.

Изцерените двама бесновати молели Спасителя да тръгнат след Него (Марк. 5:18). Той обаче не им позволил. Изпратил ги да идат по домовете си и да разказват как са били помилвани. Те отишли в гадаринското Десетоградие - област на най-голямо морално падение, да разказват, какво им сторил Христос Господ.

Братя и сестри, необходимо е малко повече вдълбочаване и изживяване на евангелските събития и всеки ще види злото, но ще проумее и силата Божия, която го сразява. Ние сами не можем да се справим със злото, но Бог е с нас. Примерът от евангелското четиво ни насърчава. Затова, да идем по домовете си и всред познатите си да изповядваме колко силен е Господ, какво може да направи. Да Му се поклоним! Амин!"

Ставрофорен иконом Иван Кондаков

В рубриката "Съвременна Библия" – ние всички полагаме усилия, за да съградим нещо добро в живота си. Богаташът от Христовата притча положи куп усилия в бизнеса. Имаше успех и планираше нови поприща, в които да полага усилия. Пропусна само един "малък" детайл – не положи усилие да познае Бога и да потърси волята Му за живота си. Заради този "малък" пропуск всичките му смислени усилия се оказаха безсмислени. Поне така ни казва Божият Син! Дали Му вярваме?