Проф. Радостина Александрова: Хората се страхуват от ваксините, когато нямат информация за тях

154 млн. детски живота са спасени през последните 50 години с помощта на ваксини, което прави по 6 деца на минута. Напоследък обаче институциите алармират за спад на ваксинацията срещу някои сериозни заболявания, каза в "Направление здраве" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.

"Ние не сме виждали много от тези заболявания, но дифтеритът в миналото е бил едно абсолютно смъртоносно заболяване, отнемало е живота на хиляди деца всяка година. Това е едно заболяване, което може да протече с много усложнения...Не, ние не сме боледували от дифтерит, не сме били изложени на такъв риск, точно поради ваксината. Тетанус - това е едно друго заболяване, за което вчера видях, че има детенце, то не е напълно ваксинирано. Неговото състояние е средно тежко. Може би точно това, че все пак има някаква ваксинация, пречи да се разгърне в пълния си мащаб това заболяване...А това са предотвратими заболявания. Последният случай на дифтерит у нас бил 1994 година. Всъщност последната ваксина срещу дифтерит, тетанус и коклюш се поставя, когато сме на около 25 години. След това е важно да се повтаря през 10 години. Това е важно, защото всъщност причинителите на тетанус са много широко разпространени около нас...Още повече, че тази ваксина се оказва, че редовното ѝ поставяне, тъй като ваксините се поставят през целия живот, но тя намалява риска от настъпване на деменция..."

"Много въпроси съм чувала, като се започне с аутизъм и други. Много сериозни проучвания в продължение на години показаха, че няма връзка между аутизъм и която и да е ваксина, в това число и ваксината срещу морбили...Много често, когато се страхуваме от редките странични ефекти, да, при ваксините може да има много редки странично ефекти, които наистина са сериозни. Тези редки странични ефекти, които плашат хората, обикновено не се дължат на самата ваксина. Обикновено причина е в самия организъм, има нещо скрито в гените, в имунната система. Иначе как да обясним, че един на 100 000 души ще получи точно това усложнение. Така че в последните години започна развитието на две направления в науката. Едното е ваксиномиката, което цели да разбере защо има разлика в имунния отговор, който хората изграждат. Второто направление е адверсомиката и неговата задача е да разбере на какво се дължат  тези редки реакции. Много трудно ще бъде намерен отговорът, защото колкото по-рядко е едно събитие, толкова по-трудно можем да разберем неговия механизъм. Това е нещо, върху което си заслужава да се работи, защото, ако успеем да намерим отговор на този въпрос, това означава, че предварително ще знаем в какви ситуации бихме могли да очакваме нежелана странична реакции. Много се мисли в това отношение. А на мен ми се струва, че колкото повече се говори за ваксините, толкова по-добре, но трябва да се поговори не с поучителен и нравоучителен тона, а с разбиране. Когато хората се страхуват, съвсем нормално е да имат своите колебания дали да направят нещо, или не."

Разработването на ваксини продължава, а някои от вече създадените, като тези срещу грип, срещу дифтерит и тетанус, се смята, че намаляват риска от деменция. Това е само една от причините за ваксините да продължава да се говори, поясни вирусологът.