Етикетите с двойни цени: Когато цифрите объркват

По закон двойното обозначаване на цените става задължително от момента на официалното въвеждане на еврото. Но още от сега търговците могат да го прилагат доброволно, с едно важно условие: цената да бъде представена по начин, който не въвежда потребителя в заблуждение. От 8 август, при намаления, търговците ще са длъжни да посочват три стойности: старата цена, новата цена след отстъпката и т.нар. референтна цена - тази, която е била валидна поне 30 дни преди намалението. Всичко това - едновременно в лева и в евро.

Според експертите обаче, колкото повече числа вижда потребителят на етикета, толкова по-лесно може да бъде объркан. Добавянето на нови редове със стойности само усложнява избора, а лошо представената информация създава илюзия за отстъпка, каквато реално няма. По този въпрос разговаряхме с Габриела Руменова, създател на платформата "Ние, потребителите":

"Различният размер на шрифта, посочването на стойности в двете валути, съобщенията за намаления – всичко това води до претоварване на визуалния образ на етикета. Хората все още не са свикнали с толкова много информация на ограничено пространство. Много търговци, особено големите вериги, които предлагат хранителни стоки, имат и собствени програми за лоялни клиенти, които също предвиждат различни цени. Така информацията става прекалено много и хората започват да се объркват. Не само броят и размерът на символите ги объркват, но и различните цветове на етикетите. Например, когато има цена в лева и в евро, само защото етикетът е червен, потребителите остават с впечатлението, че става въпрос за намаление. Прекалената подробност на етикетите – малък шрифт за валутата, наличието на три или четири цени при намаления – води до още по-голямо объркване и недоверие от страна на потребителите. Свърхрегулацията усложнява нещата както за търговците, които трябва да спазват всички разпоредби, така и за потребителите, които не са професионалисти. Дори да има ясни правила в закона, потребителите няма как да ги познават и прилагат като търговците.

Важно е да се следва духът на закона – цената трябва да е обявена ясно, четливо, стойностите в двете валути да са една до друга и информацията да не въвежда в заблуждение. Когато една стойност е изписана с много по-дребен шрифт от другата, това може да се счита за хипотеза за заблуда на потребителя – и не трябва да се допуска."

Наша проверка показа, че в малките вериги магазини не всички етикети съдържат цени както в лева, така и в евро. В по-големите търговски обекти това вече е факт за всички продукти, но там понякога се наблюдава обратен ред - цената в лева не е изписана на първо място, както изисква наредбата. Попитахме в анкета видинчани объркват ли се с новите цени. 

"Първият път, когато видях, се обърках - мислех, че това са българските цени, а после видях, че е в евро… Но се оправих бързо. В Лидл се бяха объркали в началото, обратно ги бяха сложили, но после виждам, че правилно са ги написали - в лева, и еврото е после…Има ги, да, повече в големите вериги магазини - пише си ясно… Не знам как да ги изчислявам, ще се доверявам.“

Важно е да знаете, че дори сега - преди да е настъпила официално промяната - можете да подавате сигнали при подвеждаща информация на етикетите. Контролните органи имат срок от един месец да реагират, но колкото по-точен е сигналът, толкова по-ефективна ще е проверката. Когато следим за правата си, ние не просто пазим личния си интерес, но даваме знак, че очакваме коректност и честност. А при въвеждането на нова валута, това е повече от необходимо.