Горещо политическо лято

Градусът на политическото напрежение се покачи в средата на горещото лято и края на парламентарния сезон. Този път в ябълка на раздора се превърна Антикорупционната комисия. За закриването ѝ първо се обявиха от "Демократична България", след като по-рано този месец започна акция срещу излъчения от ПП-ДБ варненски кмет Благомир Коцев, която доведе до постоянния му арест. Привърженици на коалицията и на исканията за съдебна реформа излязоха на няколко големи протеста в София, Варна и други градове в защита на Коцев. От "Продължаваме промяната" обаче заявиха, че са против закриването на комисията. На този фон изненадващо лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски обяви, че "Комисията за противодействие на корупцията трябва да бъде закрита!". Тя не може да продължи да съществува в сегашния си вид, каза и президентът Румен Радев. "Ако се закрие комисията за противодействие на корупцията ще настъпи хаос и страната ни ще загуби 5 милиарда по Националния план за възстановяване и устойчивост", контрираха обаче от ГЕРБ. Такава позиция заеха и коалиционните партньори на ГЕРБ в правителството "Има такъв народ" и БСП. От "Възраждане" пък обявиха, че биха гласували за закриване на антикорупционната комисия и прогнозираха нови предсрочни избори още тази година.

Защо 12 години след протестите ДАНСwithme и след големите протести през 2020 година днес по площадите отново има протестиращи хора, които искат справедлива съдебна система у нас. Какво се обърка? Темата коментира Валентин Вълканов, университетски преподавател по социология:

"Не се обърка нещо много конкретно, а по-скоро не се разви това, което гражданското общество тогава и днес продължава да изисква, може би, по малко по-различен начин, с малко по-различни разкази, през малко по-различна призма, но продължава да изисква за себе си и за България изобщо върховенство на закона. Случи обаче една генерална промяна в публичния ни дискурс, в начина, по който ние говорим за българското общество, за българския политически живот, обществен живот, а именно фактът, че именно гражданското общество установи като водеща тема в българското общество върховенството на закона... За мен единственото, което пречи на България да изпадне в авторитарни режими, е гражданското общество. Точно едни избори са достатъчни, за да се преодолее, да се счупи още една граница между демокрацията и авторитаризма, така че везните да се наклонят по-скоро към авторитаризма."

И още едно мнение за политически процеси у нас, които се случват на фона на сериозна несигурност и промени в световен мащаб. "Живеем в бързо трансформиращи се социални, икономически и политически системи заради редица фактори", обясни проф. Венелин Терзиев, директор на Института по продоволствена сигурност към Тракийския университет:

"Преходът от индустриална икономика към информационна подлага на особено въздействие влиянието на технологиите върху производството и труда. Политическите структури като че ли оформят един общ модел на съществуване на нашите общества. Демократизацията, която е свързана с авторитарни и демократични режими, все още съществува в различни части на планетата в различните ѝ нюанси и различните ѝ същности, които противоборстват в развитието на обществата. Управлението на конфликтите, технологията за вземането на решения за социалните и политическите конфликти, поставя на изпитание почти всички управленци в тези общества и ги кара за вземат невинаги обмислени, точни и отговорни решения за своите народи. В другата част на тези промени на политическите структури трябва да поставим и технологичните иновации, които не само влияят, но те определят посоката на развитието на обществата. Например цифровизацията, влиянието на дигиталните технологии върху самото общество, изкуственият интелект, който променя начина ни на живот и работа и понякога създава решения, които са меко казано неудобни за нас самите. Във времето, в което живеем, сме в период на активни трансформации. От една страна социалистическата система и плановата икономика претърпяха съществени провали, но можем да дадем примери и в обратна посока - социалистически Китай, който развива планова или смесена система на икономическо управление. Демократичните системи на управление и пазарната икономика също не могат да отговорят на всички потребности на обществата и изпитват сериозни вътрешни напрежения. Нима сме доволни от всички пазарни решения, които ни съпътстват и в днешния делник? Трансформациите на обществените системи се случват независимо от нас, независимо от нашите желания и независимо от нашата подготвеност. В днешната динамика е трудно да се определи коя от системите е приоритетна и как те се подреждат по значимост. Сегашният икономически модел не може повече да бъде двигател на развитие, което поражда необходимост от създаването и съществуването на нови модели. Увеличаването на социалните движения и протестите е знак за активизиране на гражданското общество и желание за промяна в политическите системи. Те често предизвикват реформи, нови политики, но и кризи които създават проблеми на самите общества."

Повече - в прикачения звуков файл.