Жители на Раковица: Живеем със спомени, но и с поглед напред

В рубриката "Добро утро, кмете" поемаме на кратко, но вдъхновяващо пътешествие из българския Северозапад. Ще се спрем в едно малко, но живо кътче от страната - не само с красива природа, но и с хора с големи сърца. Ще научим истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред.

И така- днес сме в село Раковица. Намира се на няколко километра от границата със Сърбия и е част от община Макреш. Но и

част от онези малки, почти забравени кътчета на България, в които времето сякаш е спряло. Тук животът е тих и прост, но не и лесен. Обезлюдяването оставя своите следи - младите хора все по-рядко избират да останат, а възрастните пазят духа на селото с носталгия и упорство. 

Навремето това бе едно от най-големите села във Видински окръг, днес демографският проблем не е подминал и него, споделяйки съдбата на повечето селища в този район. Конкретният повод да  посетим Раковица, бе пожарът, който успоредно и с жегата, и с безводието тази година нанесе огромни щети за местните. Припомням информацията от 5-ти юли:

"Две къщи са изгорели напълно, селскостопански постройки и всичко около тях. Само бързата реакция на хората, които са започнали да гасят с подръчни средства и пожарните екипи от Кула е попречило огънят да се разрасне още. Изгорял е и трафопост в селото."

Кметът Николай Ненчев и местни жители твърдят, че пламъците са тръгнали именно от този трафопост. Ненчев допълва също, че проблемите с електроразпределителното дружество са големи, на което местните приписват и зачестилите напоследък пожари. Кметът обясни също, че след големия пожар през юли е имало и поредица от нови:

"След този пожар имаше още един и още един...Ами те са от тока, от жиците. Енергото не си върши работата. Клоните на дърветата са в жиците. А те са и хлабави. Трябва да се мине и да се види. Даваме сигнали, те обещават, че ще дойдат, пък нямали вишка, пък тя била счупена- ей такива работи. А времето минава. Сега, като духне вятър, съм леден. Очаквам най-лошото...

Слава на Господа, поне вода има, нямаме режим...

Училището ни е преместено временно, защото преди три години има друг пожар, горя. Сега е възстановен покривът и остава от втория транш на проекта, който очакваме с нетърпение, да направим всичко, че да можем да възстановим основното училище където си е било...Имаме и детска градина, Миналата и тази година й направихме ремонт. Очакваме на 15 септември да тръгне и тя...

Възможностите за работа тук не са много. Имаме земеделски производители, имаме животновъди, но те си имат хора...

Сега е минал проекта за пъта Раковица- Старопатица. Това е една радостна новина. Сега очаквам, че ще започне ремонта- това е радостното...", обяснява кметът Николай Ненчев.

С население около 280 души, Раковица предлага добра инфраструктура: кметство, църква „Св. Георги“, читалище „Надежда1906“, основно училище „Христо Ботев“, детска градина „Юрий Гагарин“, магазин, асфалтирани улици, улично осветление, електричество, вода и мобилен обхват. В селото идват общопрактикуващ лекар и стоматолог, аптека минава всяка събота. Ежедневно има и междуселищен транспорт. В селото има и активна ловна дружинка.

Сгушено в полите на Стара планина, близо до границата със Сърбия, село Раковица е едно от онези малки, забравени от времето места, където животът тече бавно, а традициите още пазят своята сила. Тук местните хора продължават да се борят с обезлюдяването и забравата, но и да черпят сила от земята, природата и спомените.