Анита Комитска: Град Чипровци винаги ме е привличал

Гостенката на "Калейдоскоп" е Анита Комитска- жена с дълбоки корени от българския Северозапад. Доктор по етнология, гл. асистент по музеология, дълги години музеен работник, а днес директор на Историческия музей в Чипровци. 

Завършила е СУ “Свети  Климент Охридски”, катедра “История”. Специализирала е “История и теория на културата”. Работила е 28 години в националния Етнографски музей на БАН. Има дисертация на тема “Българските традиционни носии от Македония - XIX - средата на XX век”. През 2017 година печели конкурса за директор на Исторически Музей Чипровци и от тогава до днес активно работи в тази сфера.

Родена е в Монтана, но корените й са от чипровското село Челюстница. Там минава детството й, това е най-слънчевият период от живота й. Прадядо й,  Велко Велков, загива в Балканската война, а неговият брат Петко заминава за Америка и създава собствена Художествена галерия  в Чикаго. Продължител на тази художествена линия е синът й- Викенти Комитски, който също е художник.

Като директор на Историческия музей в Чипровци, Анита Комитска вече 8 години работи активно за популяризиране на  дейността на музея, културата, традициите, фолклора и миналото на Чипровци. 

"Да си припомним, че именно тук в Чипровци е създадено и първото светско училище в страната ни през 1624 година и е написана първата българска история. През XVII век Петър Богдан нарича града “Цветето на България”. Най-светлата страница на българската история от XVII век е било  католическото Чипровци. Всяка година най-будните деца от този край са завършвали образованието си в католическите колежи в Италия. Това са хора, които са се връщали богослови, доктори по право, по теология. Францисканската католическа общност на Чипровци създава един период, в който се налага терминът “Възраждане” преди Възраждането...

"Детството ми премина в Челюстница. Спомням си празненствата, които ставаха на площада. Всички сватби, кръщенета, новобрански ставаха заедно. Хората се събираха, носеха маси и посуда, и всички сядаха на големите маси заедно. Празниците завършваха с хора, любимото ми хоро е "Дайчовото"... И това чувство за принадлежност, за общност винаги след това ми е липсвало. Когато 2017 година се върнах и започнах работа в Чипровци, това, което най-много ме впечатли, че нашият кмет организираше тържествата точно по този начин, в големия салон на общината се подреждаха дълги редици от маси и всички сядаха заедно..."

"Особен интерес за мен бяха носиите на българите извън държавните граници, извън България, носиите на българите от Македония, защото музеят разполага с една прекрасна колекция на традиционно облекло на македонските българи, от трите дяла на Македония. Този интерес доведе до докторската ми работа, която е на тема “Българските традиционни носии от Македония - XIX - средата на XX век”. Имах възможност да работя на терен във Вардарска Македония и да обикалям селата и да изследвам носиите и вярванията, свързани с  тях... Македонската носия е по-пищна, по-богата, с много везмо..."

"Музеят развива и научна дейност, имаме археолог на музея- Мирослав Марков. Той извършва разкопки на Гушовския манастир, едно емблематично място, на 6 септември там се прави голям курбан, излязоха интересни неща, които той обнародва, беше на няколко конференции, като част от стенописи показа на изложба  в  Националния археологически музей в София. "

"Една от любимите ми изложби, е изложбата за Западните покрайнини - "Разсеченият двор", "Празник и делник на българите от Западните покрайнини", изложба за Банатските българи, освен традиционната  българска  култура, имам 2 авторски изложби, посветени на българските  евреи- "Свещеният път - из живота на българските евреи" - 1998 година и изложбата "Записани в книгата на живота" - това е част от една молитва, която евреите казват на един от техните големи празници, и на българите християни, които казват по време на кръщене. Търсих общите неща, защото българските евреи са оставили голяма следа в живота ни. Втората изложба - евреите говорят за своето спасение... Друга такава изложба беше за арменците в България... Исторически Музей - Чипровци направи Дни на арменската култура, Ден на Япония, Италиански вечери с италианска музика и италианска кухня, Ден на индианската култура..."