Психолог: Доверието помага на малкия ученик да изгради увереност

Първият учебен ден е изключително вълнуващ и важен момент за малкия ученик. Подготовката за него започва още в предучилищния етап, като роля в този процес имат и педагози, и родители. Естествено е тя да започне от родителите в домашна обстановка, каза психологът от Лом Елеонора Бойчева и обясни как по-лесно може да се извърши преходът:

"Родителите да са спокойни, защото често се получава така, че родителите са по-притеснени и по-развълнувани от самото дете. Разговор с детето, разговор между майката и таткото, за да съгласуват едни общи идеи, общи концепции по отношение това, което очакват от детето в новия етап, и най-вече една стабилна и спокойна семейна среда. Всъщност децата много учат и през наблюдението, така че едни разговори вечер в семейна среда, всеки да разкаже как е минал денят му. Така че подготовката следва да започне от родителите и оттам нататък самото дете усеща тази енергия у дома, усеща, че предстои нов, важен етап в живота му, но той не е страшен."

Появата на страх у детето първо тръгва от родителите, защото самите родители се сблъскват с нов етап от родителството, който естествено може да породи напрежение у тях самите. Елеонора Бойчева обясни как може да бъде избегнат този страх.

"В момента това, което е плюс на нашето време, е, че създава възможност за свободна среща с учители, има много информация, интервюта с колеги, с педагози, също така възможност за срещи на място в класната стая, за да могат да се запознаят с учителя, който ще бъде класен на детето, за да могат да се запознаят с методика, с това, което предстои, просто да се възползват от всичко онова, което ни предлага нашето време като възможности за информиране."

Когато тревожността у бъдещия ученик нарушава качеството на живот, е добре да се потърси помощта на психолог, каза Елеонора Бойчева. А родителите, които прекаляват с грижата за детето, призова:

"Това е труден етап и за самите родители, защото тук ще е нужно да снемем нивото на перфекционизъм, нивото на очаквания, които имаме към детето, постепенно да го адаптираме към самостоятелност, да приемем това, че то може да не се справи перфектно, но това е неговото справяне. Със сигурност бих казала това, което казвам и в кабинета на такива родители: Когато имате такъв импулс, да се впуснете в казус за разрешаване, с който самото дете може да се справи, по неговия начин може да се справи, тогава направете нещо за вас самите. Нужно е да гласуваме повече доверие на малкия ученик, тъй като това, което предстои пред него, също го плаши, и тук е нужно да изгради увереност в собствените умения и качества."