Чипровци - градът на килимарството и миньорите, на богатата история и култура

Чипровци е град на миньори, на богата история и култура,  на католическо население и на чипровските килими.

Чипровци е много старо селище, възникнало още в тракийско време. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи, като залежите са от сребро, олово, желязо, мед и злато. Областта е завладяна от римляните през 29 г. пр. Хр., когато става част от провинция Мизия. През римската епоха районът около селището бил от най-значимите златодобивни райони на Балканите. В късната античност рудодобивът е имал голямо значение за развитието на военното производство в римската Рациария (днешният Арчар). След 6 век тук дошли славяните и заимствали производствения опит в рударството от местното население.

В края на Средновековието в Чипровци се установяват саксонски миньори,  заселването им е между 13-и и 15-и век.  Те донасят католицизма в Чипровци.

По това време Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. От занаятите най-голямо развитие получило златарството.

През 16 век се заражда Чипровската книжовна школа. Нейните „върхове“ са: „Абагар“ на Филип Станиславов (отпечатана на 8 май 1651 г. в Рим), богословските, философските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич и Кръстю Пейкич.

През септември 1688 г. избухва Чипровското въстание, оглавено от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови и Матея Пеячевич. То е жестоко потушено, повече от половината население било избито. Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, след което никога не успява да възвърне миналото си величие.

Чипровци ни посреща облян в слънчева светлина, в зеленина и пъстроцветни  цветя, поставени в кашпи и саксии на площада. Навсякъде цари чистота. Има нови чешмички, две от улиците са направени с  елементи на канатица.

" Това, което сме свършили е видно...Нещата не са едно и две...За 10 години направихме много. ...На 99%  подменихме водопровода в Чипровци, сменяме подвеждащия водопровод...Отделно улиците на 90% сме асфалтирали даже 100%, целият нов квартал беше кал, сега е асфалтиран...Трудно се поддържа...Сега нямаме временна заетост и разполагам с много малко персонал...Комбинирани спортни площадки има почти във всички села ...Те се използват от децата през лятото...Направихме католическия параклис, санирахме старото училище, задният двор е вече парк,  започваме другата площадка зад музея...Поддържаме социалния патронаж, 250 човека храним всеки ден, 100 са безплатните...Поддържаме футболен отбор...

Имаме празници - Фестивал на килима, колоезденето... Имаме по новата капиталова програма на правителството над 20 млн. лв. за проекти за общинската мрежа..."

"Всичко е стопанисване. Имаше много аварии преди години. Надявам се, че с новото водохващане, което направихме, ако си стопанисваме новото и ВиК си вършат работата, няма да има проблем с водата...Ние можем да се отделим от ВиК, ние си имаме техниката, досега да сме си подменили тръбите..."

Туризмът в Чипровци се развива успешно, ако в миналото посетителите са били до 8 хиляди души годишно, последните години стигат до  12 хиляди.  Туристите посещават музея, екопътеката, водопада, манастира, църквите, хижата, парка.

"Емблемата на Чипровци за мен е богатата история и въстанието на Чипровци, не е само килимарството. Ние имаме такава история, че не можем да я понесем. На 16.09  ще представим книгата на Петър Богдан...", обяснява кметът.

"Трудно се живее, останахме само стари хора, лятно време ми идват внуците и това е...Има празни къщи...От килимарството нищо не остана...Лошо се живее, няма управия...Пенсионерка съм, но не сядам по цял ден, работя в градината, каквото мога, произвеждам си храна...Няма много млади хора, спокойно е за живот, трудно е с работата тук, пътуват повечето до Монтана да работят."

"Всеки месец правим изложба, предстои да видим документална изложба на Държавен архив - Монтана за Сръбско-българската война ...Една млада дама, Йоанна Иванова, прави проект "Лицата на Чипровци" , тя снима хора, които са допринесли за развитието на Чипровци през последния половин век . Изложбата "Лицата на Чипровци"  ще бъде на 1 ноември, Деня на народните будители."