120 години от рождението на културния деятел Петър Тодоров-Пеко

Днес си припомняме за личността на музиканта, учителя и културния деятел от Враца Петър Тодоров- Пеко, а поводът е 120-годишнина от рождението му, която се  навърши миналия месец. Петър Тодоров е роден на 11 август 1905 година в града под Околчица. Още от дете той проявява интерес към музиката, което впоследствие определя и житейския му, и професионален път, разказва Мая Антова, уредник в Регионалния исторически музей във Враца:

"Той получава като подарък от своя баща една цигулка, която го запалва и през целия му живот това става и страст, и професия. Завършва гимназия във Враца през 1924 година, след това продължава образованието си в Париж, където специализира три години в музикално училище и връщайки се в София, завършва Музикалната академия с отличен успех, така че образователният му статус е на възможно най-високо ниво. След това свири на цигулка в царския оркестър, в софийския военен симфоничен оркестър и в академичния оркестър. Кариерата му започва наистина доста интензивно."

Голямата промяна за семейството на Петър Тодоров е през 1942 година, когато София е подложена на бомбардировки, след влизането на България във Втората световна война през 41-ва година.

"Тези бомбардировки принуждават семейството да се върне във Враца и по-нататък животът и делото му са свързани с нашия град. И двамата със съпругата си са учители, в първите години той е преподавал музика във врачанската гимназия, а тя преподава немски език в Института за детски учители...Като професионален музикант той активно се включва в музикалния живот на Враца...През 1909 година възниква идеята в града да се създаде музикално общество, което трябва да обедини всички любители на музиката и на практика това са хора, които не са професионални музиканти, а работници и интелектуалци - нямат музикални познания, но пък имат изключителен интерес към музиката. Това музикално общество по време на Балканските войни и на Първата световна война няма как да функционира...В периода 41-44-та година, когато е времето на Втората световна война и участието на България в нея - музикалният живот замира. Той се възстановява постепенно през 1945 година, когато към читалището е създаден симфоничен оркестър от 50 човека и диригент става Петър Тодоров-Пеко."

Животът на Петър Тодоров-Пеко завършва на 20 май 1972 година във Враца. Поклонението, което е организирано тогава, привлича цялата врачанска общественост и почитта на всички институции и организации, на които той приживе е отдал своята дейност. През 1998 година посмъртно той получава титлата "Почетен гражданин на град Враца".