Актьорът Теодор Софрониев и трите му кучета

Актьорът от врачанския театър Теодор Софрониев гледа 3 кучета у дома. Младият мъж е голям почитател на домашните любимци и сега наваксва дефицити от миналото, когато родителите му не му позволявали да има домашен любимец.

Теодор е от Монтана, но има роднини в белоградчишкото село Фалковец и от малък е привързан към природата.

Ангажиментите на сцената и репетициите по нови проекти не му пречат да бъде отдаден към Саманта, Бим и Теа - френски булдози, за които Теодор се грижи.

"Много обичам животните от малък. Всъщност мечтаех да си имам куче вкъщи. Обаче нашите не разрешаваха. Помня, че имах като малък котка, обаче бях много малък. Може би съм бил на 6 години и те в един момент я махнаха... От нищото се появи първото ми куче, което започнах да гледам. Саманта се казва, а всъщност брат ми я донесе. Помня, че беше на 1 декември преди 6 години. Някак си от нищото се появи... И то така става, като дойде кучето. Това става любов от пръв поглед. Тя се появи в малко в тежък момент за мен... Саманта е френски булдог... Всъщност понеже постоянно пътувам и тя повече пъти остава сама. Реших да ѝ намеря  другарче и така тя роди девет кученца, две за съжаление умряха при раждането. Вкъщи гледах осем кучета може би близо месец.  Майка ми обаче хареса още едно кученце и оставихме и него... ", разказа Теодор.

Френският булдог е порода малко домашно куче. Той е резултат от смеска от 18 век между наследници на булдози, внесени от Англия, и местни френски мишеловни кучета.

Породата френски булдог води началото си от древногръцкото племе молосоиди. Финикийските търговци след това разпространяват породата из целия античен свят. Впоследствие породата достига Англия и породата молосоидски кучета се развива в породата мастиф. Една от произходните породи на мастиф е буленбийзърът - порода кучета, използвани в популярните тогава игри с бикове.

През 1835 г. обаче тези кървави игри се забраняват в Англия и оставят булдозите „безработни“. По-рано (към 1800 г.) булдозите вече са били развъждани и за други цели и така породата била преквалифицирана от бойци в компаньони. Някои булдози били кръстосвани с териери, а други били модифицирани с по-малки размери. Към 1850 г. така наречените булдози играчки били толкова популярни, че вече били включени в списъците на официалните кучешки изложби, започнали в началото на 1860 г. Изискванията за тези кучета били да тежат между 7,3 и 11 килограма, въпреки че съществувал и клас под 5,4 килограма.

Същевременно, след Индустриалната революция, много от производителите на дантела в Нотингам остават без работа и се заселват в Нормандия, Франция. Те донасят със себе си разнообразие от кучета, включително булдозите. Породата постепенно набира популярност във Франция и започва търговия с булдози играчки. Английските развъдници изпращали към Франция кучета, считани за прекалено малки, а също и тези с щръкнали уши.

Постепенно тези малки булдози започнали да се считат за отделна порода и им се дава името Bouledogue Francais. Породата първоначално добива голяма популярност сред парижките куртизанки, артисти, писатели и модни дизайнери.

По това време не се водят регистри и списъци за тези кучета и булдогът постепенно започва да изчезва от гените на породата. Започват да се кръстосват с Териери и Мопсове, което допринася съответно за щръкналите им уши и кръгли очи.

Френският булдог, както всички породи-компаньони, изискват постоянен контакт с хората. Като брахицефална порода (порода със сплескана муцуна) трябва да се знае, че тези кучета не могат да живеят на открито. Масивните тела и компрометираното дишане намаляват значително способността им да регулират телесната си температура. Характерно за породата е също така и затруднението на кучетата при плуване. Като следствие от физиологията на породата трябва да се взимат специфични мерки при горещо и влажно време.

Френските булдози рядко лаят, а когато го правят, то е за да привлекат внимание или просто да покажат, че не са щастливи. Породата е търпелива и много често привързана към хората, особено към деца, а женските индивиди дори настървено пазят децата.