Живот по релсите: Среща с машиниста Владислав Минков

Такъв човек е 36-годишният Владислав Минков от Видин. Вече единадесет години той сяда в кабината на локомотива и управлява тази внушителна машина по един и същ маршрут - от Видин до София. На пръв поглед това може да звучи еднообразно, но за Влади всяко пътуване е преживяване, защото влаковете не са просто работа, а страст.

Той е строен, усмихнат млад мъж, с онзи особен блясък в очите, който се появява само когато човек говори за нещо, което наистина обича. И обяснението е просто - баща му също е бил локомотивен машинист. Като дете Влади често го е придружавал на работа, и там, сред шумът на релсите и мириса на метал, се е зародила мечтата му. Мечта, която днес е негова реалност.

"Не бих сменил професията си за нищо друго", казва Влади с увереност. И няма как да не му повярваш - усеща се в начина, по който говори. Това не са само думи, това е вътрешен огън. А сега се запътваме към кабината на локомотив №7623 на жп гара Видин, за да си поговорим с Влади.

"Най-вероятно от баща ми е тръгнало всичко. Той беше машинист, още като дете са ме качвали по локомотивите и така, въпреки че не съм искал да ставам машинист като порасна, обстоятелствата така се стекоха, че се случи. Не съжалявам за избора си. Работата е много отговорна. Следиш за всичко, гледаш техниката да е изрядна, доколкото може да бъде. Гледаш чистотата на пътя, чистотата на контактната мрежа, някой да не се е заплеснал да пресича неправилно по железния път. И такива ситуации има. Случват се. И то често. Но приятното е, че виждаш природа. А и ти заплащат за тази работа... За 11 години вече ми е лесно да управлявам влак. В началото естествено имаше страх, притеснение. Както при всяко ново нещо - всяко начало е трудно. С годините придобиваш опит и идва спокойствието. Вече си по-уверен. Нормално е. Много си харесвам професията и не мисля да я сменям, поне докато се пенсионирам." 

Да бъдеш машинист не е просто да застанеш зад контрола на една машина. Това е да поемеш отговорност за стотици хора, за тяхното пътуване, за тяхната сигурност. Това е да изминеш километри в тишината на нощта или в първите лъчи на утрото, когато релсите блестят от росата. Това е работа, която изисква внимание, сила и постоянство, но също така дава и гордост - гордостта да бъдеш част от движението, от връзката между хората и градовете.

Затова в навечерието на техния празник нека поздравим всички локомотивни машинисти - хората, които ден след ден ни водят по железния път. А на Влади пожелаваме още дълги години да следва искрата, която е наследил, и която пази жива любовта към тази стара и велика машина - локомотива.