Интервю
Осем години без митрополит Дометиан – духовният баща на Видин
понеделник 29 септември 2025 13:05
понеделник, 29 септември 2025, 13:05
СНИМКА: Радио ВИДИН Архив
Размер на шрифта
На 18 септември се навършиха осем години от кончината на митрополит Дометиан. Той ръководеше Видинската епархия в продължение на 30 години и за много хора остава символ на духовна подкрепа, доброта и отдаденост. За мнозина Дометиан беше не само духовен водач, но и човек, който разбираше проблемите на обикновените хора. Тези, които са го познавали лично, разказват за неговото внимание към всеки и готовността му да помогне. Александър Младенов, който дълги години е бил негов личен шофьор, разказва, че митрополитът умеел да съчетава строгост и топлота, да вдъхва увереност и надежда и да вдъхновява хората около себе си да се стремят към доброто. "Той не беше просто лидер - беше пример за всеки един от нас", казва Александър:
"Много години бях шофьор на Дометиан – около 20. Първите месеци бяха най-трудни, защото идвах от ДАП-а и попаднах в съвсем различна среда. Но с негова помощ свикнах. Имах проблеми с музиката вътре, с някои други неща, но той ме въведе. Може би съм един от щастливите шофьори. На втория ден пътувахме за София. Той каза: "Утре сутринта в 08:00 часа! За мен това е закон – шофьорът идва, правим кафе и вършим каквото има." На следващия ден, 3 февруари 1996 година, бях при него точно в 08:00 часа. Веднага ми подсигури стая в Светия Синод, там шофьорите ползвахме същите привилегии. Но тогава бяха други, мътни времена. Имаше така наречените „отцепници“ и трябваше да закриляме и нашите владици. Закриляхме ги във всякакъв смисъл. Бях и охрана. Водех се шофьор-охрана, а след известно време получих и въоръжена охрана – пистолет и други неща. Накратко – така започна запознанството ми с нашия обичан владика... Той беше народен човек. И той, и цялото му семейство. Единият му брат беше отец Милко – свещеник в Банкя, който почина преди няколко месеца. Другият му брат – отец Благой – беше в Америка. Редки таланти в служението. Певци – номер едно. Нашият Дядо владика и покойният патриарх Максим – единствените, които пееха на разбираем език. Пееха идеално. Докато другите владици – по нашенски казано – или фалшивееха, или въобще не можеха да пеят. Но те всички бяха народни хора. Цялата му фамилия – също. Искам да кажа на всички да го помнят. Той беше един велик владика, достоен за град Видин. Всички го обичахме и продължаваме да го обичаме."
Дометиан остави трайна следа в живота на хилядите вярващи и в обществото на Северозападна България. Спомените за него продължават да живеят чрез делата му, словото му и чрез хората, които той е вдъхновил. Макар и вече да не е сред нас, неговата мъдрост и човечност остават като пример за поколенията, които идват след него.
Повече чуйте в прикачения файл
По публикацията работи: Пресцентър ДАНС
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!