Призни (погледни) в света на Йоана Иванова от Монтана

Днешното издание на "Калейдоскоп" е посветено на една млада дама - потомка на силни и родолюбиви предци, изследовател на смисъла на съществуването, наблюдател на живота, творец, идеалист,  вдъхновител, желаеща да помогне на хората  да повярват в собствените си  възможности. Това е  Йоана Иванова. Тя е родена в Монтана през 1992 година, зодия Лъв. Детството ѝ преминава в град Чипровци и две близки села Камена Рикса и Горна Вереница. 

Тръгва на училище в Монтана, започва да учи немски език от първи клас, има  застъпени часове по рисуване и хореография. След шести клас продължава обучението си в Езиковата гимназия в Монтана с профил немски език. Димитринка Монова е учителят  по български  език и литература, който  оказва влияние за творческото  писане на Йоана.

В ЮЗУ Благоевград  учи английски и немски и придобива учителска правоспособност по двата езика. Като студент по линия на съвместно партньорство между университетите  работи около година в Германия, в ресторант. Там се  научава  да се справя сама в непозната страна.

Първата ѝ сериозна работа е с английски език в Транспортна компания, с представителство в Монтана. Днес работи в местна медия "Призни" като управител, и успоредно с това пише, снима, създава и организира  събития, работи с колеги в екип.

От няколко години танцува латино танци - салса и бачата, обича да ходи сред природата, в планината. Харесва да пътува в България и в чужбина. Пътуванията ѝ дават по-широк кръгозор и повече знания за света като цяло.

"Първите си съзнателни години прекарах в Чипровци. Оттам е бащиният ми род, бях постоянно заобиколена от много хора: баби, дядовци, стринки, чичовци, баща ми има двама братя и едни от най-хубавите ми спомени са, когато се събирахме за празници или в почивните дни, хората около масата наброявахме 20 души. В такава обстановка едно дете се чувства защитено, обгрижено, много свободно.

Майчиният ми род е от Камена Рикса и Горна Вереница, имам прекрасни детски спомени от тези места, от домовете от бабите и дядовците, които се грижеха за градини, бостани, животни и ме водеха  навсякъде с тях. Днес се връщам с удоволствие  в Камена Рикса, там все още са баба и дядо..."

"Родът е една голяма част от мен, Когато се почувствам слаба или сама, си спомням,  че в мен има много сила, защото съм живото продължение на толкова много хора преди мен, които са ми предали част от себе си. Това са вярвания, ценности,  почит към Родината, семейството, земята. Чувствам се силна и горда с корените си... Знаете за Чипровското въстание... Чипровските килими, които са останали като завет от предците... Имам желание да бъда човекът, който пази паметта за рода и родното... Успях да проследя повече от 7 поколения назад във времето, че бащиният ми род всъщност е бил от Чипровци още преди въстанието. Тоест предците ми са живели тук, където аз в момента пребивавам, и може би затова връзката ми с този край е толкова силна."

"Страхът сам по себе си не съществува, има само внушаващи страх мисли и нерешително поведение... Винаги, винаги ще й бъда благодарна за уроците и за отношението..." 

"Работата ми в "Призни" е малко чудо в моя живот, през всички години страдах много, защото не можех да избера една професия. Причината, че не можех да избера е, че ако го направех, трябваше да се откажа от всичко останало, а имам толкова интереси, които бих искала да развивам професионално и ми изглеждаше непосилно. "Призни" се появи като чудесна съвкупност от всичко, с което желая да се занимавам. - да пиша, да се срещам с вдъхновяващи хора и да слушам техните истории, да снимам, да правя дизайн, да поемам отговорност, да имам екип от хора, да организирам събития. И много ми помага да се изправям срещу най-големите си страхова - като говоренето пред публика например. И много важно за мен е, че това се случва не в чужбина или в големите градове в България, а в родния ми Северозапад.  Никога няма да мога да се отблагодаря на човека, който ми гласува доверие,  името му е Цветомир Цветков."

Кръстник на медията ни, което означава погледни, е Стоян Николов, Торлака. Тази хубава дума показва мисията ни да каним хората да надникнат, да видят по-доброто лице на Северозапада."