понеделник 6 октомври 2025 13:10
понеделник, 6 октомври 2025, 13:10
Савина Попова (26 септ. 1932 – 31 авг. 2020 г.) ДА – Видин, фонд 1166
СНИМКА: ДА-Видин
Размер на шрифта
Тази година се навършват 93 години от рождението на Савина Попова - една от онези личности, които оставят следа не само с таланта си, а и с човешкото си присъствие. Родена във Видин в семейство, в което музиката е не просто изкуство, а начин на живот, Савина проявява дарбата си още като дете - първо на пианото, а после и на сцената. Пътят ѝ към музиката не е лек. Въпреки че съдбата ѝ затваря някои врати заради „неподходящ“ произход, тя не се отказва. Работи, учи, развива се, а любовта ѝ към музиката остава несломима. Благодарение на подкрепата на съпруга си и своето постоянство, тя усъвършенства гласа си и свиренето на пиано при едни от най-уважаваните педагози в София.
Савина Попова е била не само талантлива певица и пианистка, но и човек, който щедро е споделял музиката си с хората около себе си - като преподавател, корепетитор и дългогодишен участник във видинските оперетни постановки на Читалище „Цвят“. Нейните роли - от Сафи в „Цигански барон“ до Силва в „Царицата на чардаша“ - се помнят и днес от онези, които са имали щастието да я гледат на сцената. Пяла е в редица хорове, била е солистка и вдъхновителка за поколения видинчани. Обиколила е с тях сцени из Европа, но винаги се е връщала у дома - при хората, които са я обичали и с които е споделяла музиката си.
Сцена от оперетата „Графиня Марица“ от Имре Калман, поставена от Самодейния оперетен театър във Видин през 1965 г. Савина Попова в ролята на графиня Марица. ДА – Видин, фонд 1166
СНИМКА: ДА-Видин
За Савина Попова разказва нейният племенник - известният пианист Кристиан Илиев, за когото тя е била повече от майка. С огромна топлота той си спомня за нея и казва, че тя е била най-добрият и най-толерантен човек, когото е познавал. Скромна, тиха, никога не се е оплаквала, никога не е казвала лоша дума за някого. „Страхотен човек беше - рядко вече се срещат такива хора“, споделя той. Кристиан вярва, че голяма роля за това е изиграло възпитанието, което Савина е получила още от детските си години. Баща ѝ е бил царски офицер, а семейството - възпитано в дух на достойнство, труд и почтеност. Именно тези ценности, казва той, са оформили нейната скромност, доброта и човечност.
"Ами тя беше толкова сърдечна и толкова много ме обичаше. В нито един миг не съм усетил липсата на моите родители, тъй като те пътуваха в чужбина. Те също бяха музиканти и пътуваха с такива договори към концертна дирекция. Зимата шест месеца в чужбина, а лятото работеха на Слънчев бряг. И това е в продължение на много години. Аз още като съм бил на годинка, може би годинка и половина, те са тръгнали да пътуват и фактически леля ми е поела ангажимент да се грижи за мен. И аз затова казвам, че тя за мен е повече от майка. И толкова много обич и любов съм получил от нея, че в нито един миг не съм усетил липсата на моите родители. Тя ги е заместила... Като възпитание, тя на много неща и добродетели ме е научила, слава богу, разбира се. Но това, което аз мисля, че не всеки човек би направил за племенника си, въпреки че аз бях нейната слабост – фактът, че в най-силните си години, когато тя работеше като библиотекар и в Читалище „Цвят“, както и като корепетитор на трите хора големи, тя направи страхотна жертва. След като мене ме приеха в Музикалното училище, тя заряза всичко, с което се занимаваше във Видин, и дойде с мен в София за подкрепа, защото знаете, че когато един тийнейджър отива в много голям град без подкрепата на близки, всичко може да се обърка. Докато тя беше плътно до мен, това се отразяваше и на моето свирене, защото налагаше някаква дисциплина и контрол. Аз знаех, че всеки ден между 3 и 4 часа трябва да съм на пианото. След като науча нещата и тя прецени, че съм готов, вече излизах с приятели, и не липсваха купони, разбира се... Може би това, което я прави толкова обичана сред хората, е, че не беше конфликтна личност. Никога не си позволяваше да казва лоша дума. Независимо дали в областта на музиката, или в каквато и да е сфера, така постигаше набелязаните цели без болезнена амбиция. И аз мисля, че затова толкова много хора я обичаха и се допитваха до нея за съвет и за всичко, което би могла да им бъде полезна. Тя имаше страшно много ученици, включително и период, когато преподаваше в училище в Брегово. Ходеше зиме, лете, независимо от студа, ставала в 5:00 часа сутринта, за да бъде навреме."
Докато Кристиан разказваше за своята леля Савина Попова, сякаш тя оживяваше в думите му – в спомените, в гласа, в емоцията. Чуваше се обич, но и онази тиха, дълбока благодарност, която остава към човек, научил те да обичаш света.
Савина Попова не е оставила след себе си просто музика - оставила е светлина. Светлина, която не угасва. Която се предава - в добрите думи, в спомените, в човечността. И може би точно това е нейната песен - онази, която никога не свършва.
По публикацията работи: Пресцентър ДАНС
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!