"Думата имат старейшините": Спомен за селскостопанската доилна техника в Грамада

В "Думата имат старейшините" ви срещаме със Седефка Петрова от видинското село Майор Узуново. Разговорът ни с нея ни отвежда първо към родното ѝ място, което тя определя като най-богатото и китно село в региона. Там прекарва детството си и си спомня с усмивка и хубаво чувство за тези дни:

"Имах най-щастливото детство на света. Бяхме свободни. Имахме много плодове, задоволени бяхме с всичко. Отгледани бяхме от баба и дядо. Родителите ни се радваха. Нямаше го това напрежение и да ни обиждат в това време, когато аз съм била дете. Гледаха ни с уважение, обичаха ни, радваха ни се."

Седефка Петрова завършва прогимназия в родното си село, след което продължава обучението си във Видин по желание на нейните родители. Тя учи в училище "Димитър Благоев", днешното СУ "Цар Симеон Велики", което е било най-елитното в града. След приключване на нейното образование, житейският ѝ път я отвежда в Родопите, където е и първото ѝ работно място - в строителна бригада, изграждаща каскади, но това не продължава дълго. След кратък престой там, тя се връща във Видин и записва задочно "Технология на химичните влакна", за да работи в Химическия завод в града: 

"След гимназията си почивах една година. Моят брат завърши Медицинския институт и беше по разпределение в Родопите. Там се строеше Каскада "Въча". Отидох при него в село Борино, Смолянско и постъпих на работа, но не можах да издържа там първа и нощна смяна и се върнах във Видин. Тогава се откриха курсовете за химическите заводи. За да запиша курсовете за "Технолог на химическите влакна", подписах договор и заминах за Габрово - една година да ни обучават на предачните машини. После ни изпратиха три месеца в Съюза (СССР)...После завърших "Технология на химичните влакна" задочно за 3 години и работих в лаборатория за климатичните инсталации...Работех и в Отдела за качествен контрол в химията 6 години. След това се откри Предприятието за ремонт и поддържане на селскостопанска хладилна и доилна техника в Грамада. Първо беше тук във Видин, но го преместиха в Грамада. С моя мъж работихме заедно, пътувахме. Ремонтирахме и поддържахме доилната техника. Тогава се въвеждаха млекопроводи, където млякото от кравата течеше по стъклен млекопровод и отиваше в хладилна вана."

В Предприятието за ремонт и поддържане на селскостопанска хладилна и доилна техника в Грамада Седефка Петрова работи заедно със своя съпруг 16 години. За работата си там тя казва, че е била приятна и я е вършила с удоволствие. С идването на демокрацията, обаче, предприятието е закрито и тя е принудена да се пенсионира преждевременно. Това ѝ дава възможност да остане у дома и да се посвети на нейното семейство и помощта за отглеждането на нейния внук, за когото тя казва, че е нейната гордост.