Село Вирове съхранява българските традиции и дух

Наименованието на селото идва от река Вировска, а тя пък носи името си от многото вирове, които са се образували по нея.

Селото е заселено след 1882 г.  И днес по-възрастните жители на Вирове до голяма степен запазват своя нетипичен за района белоградчишки говор. В момента 380 са жителите по постоянен адрес, 410 по настоящ. 

Хората, които са останали тук, уважават празниците си. Имат църква "Свети Архангел Михаил".  Сградата на храма е красива, наскоро е ремонтирана и се  намира в двор с много борови дървета.  Храмовият празник в село Вирове е на 8 ноември, когато се чества Свети Архангел Михаил. Ще бъде направен курбан и ще се раздава на хората. 

Празникът на селото е възстановен. Днес се провежда съвместно с ловната дружинка и така се прави от 2008  година.

"Всички административни  сгради ремонтирахме - църква, читалище. На църквата сменихме покрива, боядисана е. Читалището е чисто ново, кметството също. Имаме библиотекар, който работи на 4 часа. Четири-пет къщи се продадоха на хора от Монтана, харесва им спокойствието и това, че нямаме кражби, и е близо до града. Имаме всеки ден автобуси, доста транспорт имаме...До селото пътят е в добро състояние, но вътре в селото има много улици, които са за ремонт..."

Село Вирове е много живописно, тук протича река Вировска, в района растат стогодишни дъбове. 150-годишен светъл дъб се намира пред сградата на читалището. 

"ВиК мрежата  е от 1980 година,  тръбите са стари и имаме често аварии. С пластмасови тръби са около 250-300 метра, получаваме вода от Габровница. Имаме достатъчно вода, но имаме проблем,  когато се чупи техниката, която доставя вода. Как е здравеопазването ни? Всеки понеделник хората пътуват до Монтана при личен лекар. Който не може- ние му купуваме лекарства. Днес нямаме фелдшер, имаме ремонтирана медицинска служба. Търсим си фелдшер. Пожелавам на своите съселяни здраве и пак здраве и да са все така трудолюбиви!"

"Живея със съпруга ми тук двамата, имахме пенсионерски  клуб, но се разпадна. Сега имаме празник на черквата и правим курбан. Сега кметът дава курбан, аз лично го готвя и се раздава горе в черквата. На 8 ноември. Рецептата за курбана- агнето се реже на големи парчета и месото се вари и препенва докато стане чист бульонът. И след това се слага червен пипер, лойта и паница с лук нарязан и люта чушка за аромат и вкус,  и накрая подправка сминдул... Най-хубав курбанът е от шиле." 

Розелина Иванова е родом от село Вирове. Цял живот е работила нелека работа, говорът ѝ е на торлашки диалект. Родена е през 1940 година:

"От моята младост си спомням, че имаше ТКЗС, много празници имаше, ходехме , работехме, 1 май, 9 септември празнувахме...Юни месец ни беше съборът, а на Рангелов ден си правехме зимен събор. Събирахме се с роднини,  с приятели...Останахме сами жените, много работим ние, жените, а мъжете умират...Зависи кой какво е работил."

"Спомням си, че се събирахме , амкахме се с халвата,  с яйцето, така беше с децата , а сега пораснаха...Сега гледам зайчета, кокошчици...Имам два парника, всичко съм насадила ...Слагам зимнина...Имаме 2 магазина и барче...Нямаме доктор и ходим при лични лекари в Монтана. Поне един път в седмицата да идва лекар...Не минава пътуваща аптека."

80-годишната Стефка Йорданова е родена в село Вирове. Има прекрасни спомени от младостта си. Спомня си, че е имало богат културен живот. Изнасяли са театрални пиеси, имало е самодейност. Най-важното в живота на човек е здравето, добавя тя.