Музика, духовност и памет: 85 години от рождението на Камен Гуторанов

"Като ученик се отличава с голяма любознателност и от личните си интереси допълнително изучава стенография, радиотелеграфия, тренира лека атлетика, плуване, колоездене, волейбол, завършва и мотоциклетни курсове. На осемгодишна възраст, в родния си град Враца, като частен ученик започва да изучава свирене на цигулка — занимание, което определя по-нататъшния му жизнен и професионален път... Любовта към музиката и децата води Камен Гуторанов и към учителската професия. Ето какво разказва той в документите, съхранявани в Държавния архив – Враца: "От 1968 г., освен в оркестъра, станах учител по пеене в Икономическия техникум като лектор. Имах училищен тригласен хор и ученическа музика. Това много ми харесваше. Училището беше авторитетно и елитно, а учениците – безкрайно старателни. По това време телевизията не беше толкова забавна и актуална, затова всички идваха на заниманията с желание и мерак. Учих учениците си да обичат музиката, пишех им високи оценки. След години с голямо задоволство виждах в публиката на нашите концерти своите бивши ученици. Дискретно ги поздравявах, показвайки, че съм ги забелязал, а в антракта беседвахме в кулоарите и споделяхме прекрасни спомени от училищния живот. Така получих предложение още от три училища да работя с учениците – Техникума по търговия и обществено хранене – Враца, Техникума по облекло – Враца и училище „Кирил и Методий“ в село Краводер. От училището в Краводер казаха, че са закупили музикални инструменти, но стояли в склада, защото нямало кой да ги използва. Бях научил учениците в Икономическия техникум да имат поне за три години напред свиреща музика. Приех предложението, макар и разкъсван от работа. Сутрин ставах рано, вземах часовете по пеене, отивах на репетиции на оркестъра, после с автобуса за Краводер. След като се върнех оттам, пак отивах в училище за репетиции на училищната музика. Не зная как съм преживял тези три години до 1975 година, но работех с желание и не чувствах умора, понеже всичко се нареждаше както трябва."

За радост успяхме да се свържем с г-н Гуторанов, за да му отправим пожелание за здраве и да си поговорим накратко за спомените му от годините във врачанската филхармония, където е посветил целия си професионален път.

"Благодаря Ви! Посрещнах рождения си ден много весело – с децата ми, с внука, с приятели. Ходих в София, при тях… Най-светлият ми спомен ли? Ами всичките са били такива. Аз обичах музиката и все още я обичам, и всеки ден ми е било хубаво във Филхармонията. Отивах с желание на работа и се прибирах пак с желание. Много обичах работата си, приятно ми беше, и сега непрекъснато слушам музика в YouTube – симфонична, разбира се. Хубаво си прекарвам старините с музиката… През целия си живот събирах – какво сме свирили всеки ден, какви произведения, кой диригент, какви интересни неща са ставали. Просто винаги си записвах, като се връщах от работа, и реших да ги дам на Архива."