Венцислав Нинков: Човекът, който рисува душата на Видин

През годините стилът му се променя, но остава верен на усещането за хармония между живописта и графиката. Най-близък до сърцето му е акварелът - техника, която изисква лекота, търпение и усещане за момента. Имало е периоди, в които животът го е отвеждал далеч от четките и боите, но, както сам казва, "рисуването винаги ме намира отново". За него платното е като дом - място, където можеш да се върнеш винаги, без да обясняваш защо.

Любимите му теми са пейзажите и архитектурата. Венци обича да рисува забележителностите на Видин - улиците, старите сгради, Дунава, - всичко онова, което носи духа на града.

Но вдъхновение намира и далеч оттук. Годините, прекарани във Великобритания, му носят нови гледни точки и теми - рисувал е Биг Бен десетки пъти, както и много от прочутите лондонски забележителности. Венци вярва, че хората обичат градските пейзажи, защото в тях намират частица от себе си - спомени, носталгия и онова тихо усещане за дом.

"Започва много отдавна, откакто се помня, рисувам. И така със стечение на времето, то вече тези неща се чувстват, възродяват. И просто вече като имаш нужда, като имаш потребност да рисуваш, то това си идва вътрешно. И така със стечение на времето. Много време не съм рисувал, след това пак съм започвал, пак съм прекъсвал и така... Сега, по принцип, най-много ме впечатляват природните пейзажи. Природата във всички ѝ форми. И най-вече градските пейзажи - забележителности от градове. Сега поне има технологията - можеш да виждаш, можеш да използваш снимки, фотографии, клипове... Рисувам най-вече Видин, защото тук, във Видин, имам много приятели, които искат да им нарисувам Баба Вида. Видин е малък град, има само няколко забележителности. Те са хубави - най-вече Дунав, крепостта, сградата на Тома Лозанов, няколко забележителности. По принцип това се харесва - всеки, който е от Видин, харесва това... Използвам всички материали, всички техники в живописта. Но акварелът по принцип най-много ми допада, защото е много трудна техника. За да създадеш един акварел, който да ти хареса, може да си изхвърлиш десет преди това. Само едно движение може да го „сипе“ - така казано. За акварела казват, че е фина техника, много лека. И просто на мен ми допада вътрешно. Освен това акварелът става бързо - максимум 40-50 минути, най-много за един час. Аз, като започна и го видя, много бързо как се е получил. Рисувал съм и с маслени бои, и графика, но там нещата стават по-бавно. Просто аз съм по-нетърпелив и гледам, като започна нещо, да видя колкото може по-бързо как се получава."