Медешевци – селото, което бавно изчезва

В рубриката "Добро утро, кмете" предприемаме кратко пътешествие из българския Северозапад. Днес ще посетим село Медeшевци, за да чуем истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред.

Селото е сгушено в падина между съседните хълмове и е част от община Грамада. Отстои на 10 км от международния път през Кула и ГКПП "Връшка чука" за Република Сърбия.

Още докато се движим по криволичещия път, спускащ се стръмно към дерето, личи, че селото е част от онези малки, почти забравени кътчета на България, в които времето сякаш е спряло. Тук животът е тих и прост, но не и лесен. Обезлюдяването и отдалечеността оставят своите следи - младите хора все по-рядко избират да останат, а възрастните пазят духа на селото с носталгия. Въпреки предизвикателствата, Медешевци носи неподправен чар - природата е чудно красива, къщите са сгушени в оцветените вече в жълто, охра и оранжево дървета, а традициите живеят чрез обичаи, празници и разкази.

Разкази за това как навремето селото е гъмжало от хора, имало е работа за всеки и животът е бил задружен и лесен. Днес картината, която се открива пред нас показва само бегъл спомен за това отминало безвъзвратно време.

"Без магазин сме много зле. Аз вчера ходих да си пазарувам във Видин. Понякога даваме поръчки на този, който ни кара от Социалния патронаж храна. Трима сме тези, които получаваме храна в селото. Вярно е, че в момента на центъра няма жива душа, но повечето хора идват в понеделник, сряда и петък- тогава ни носят хляба. В останалите дни съм сам тук. Други хора няма. Автобус идва само в сряда около 09:00 часа и тръгва от Видин в 16:00. Липсва ни и аптека. Ето аз пия лекарства за оросяване на мозъка и вчера съм забравил да си взема от Видин. Сега ще трябва да си поръчвам, ако някой изобщо пътува към града. Аз бях припаднал долу на моста, а линейка тук идва много трудно- пътят до селото е безобразен. Ако си намериш превоз да те закара - добре, ако не - не е добре.

Ако си много зле пък, кметицата вика линейка от Кула... Селото е хубаво, къщите са хубави, но няма хора. Това е лошото. Проблемът е тук. Младите сме само 4-5 човека, а аз съм на 75 години. Имаме пенсионерски клуб, но пенсионерите не проявяват голям интерес- взимат хляба и си отиват. Всичко може да се направи, стига да има желание. И магазин може да имаме, и поща. Защо ни закриха пощата... Убеден съм, че сега с това евро ще има много измами по селата, защото възрастните хора не познават банкнотите. Бабичката не разбира. Дали е евро, дали е лея- все едно е. Повечето възрастните тук са самотни и не познават банкнотите... Хората останаха без работа и заминаха за чужбина, като оставих децата си на възрастните да ги гледат, а те да изкарват пари и да им ги пращат. Това е животът. На мен ми карат храна социалните от Грамада, защото не мога да ходя. Добре би било да имаме магазин, защото нашите хора ходят чак във Видин да си купуват храна. Аз съм на 84 години и знам, колко много хора имаше навремето в селото. Имаше и училище, в което учаха деца също от Милчина лъка и Чичил... С мъжа ми се пенсионирахме и си дойдохме на село, за да сме малко уж по-добре, ама какво стана - то стана още по-зле.

Ако не беше кметицата, ние отдавна да сме се прибрали във Видин. Пътят до селото е много лош и пътуването е трудно. Направо кошмарно. Имаме само един път в седмицата автобус. Отиваме в града на доктор и после се натоварваме като магарета с провизии и едва си идваме живи... Живеем както можем. Парите не ни стигат- не съм на работа от година и половина. Гледаме си кокошки, пилета, пуйки. Имаме си три кучета и девет котки- за кеф. А кучетата и ни пазят, защото тук има много чакали, а гората ни е заобиколила вече. Лозе си имаме, копаем го, правим си и винце. С една дума всеки се оправя, както може...", споделят мнението си за живота в малкото селце местните.

Главната забележителност на Медешевци е църквата "Св. св. Петър и Павел“. В селото има 7 селски чешми с големи корита за водопой. На запад по поречието на реката има останки от стара воденица. Интересна подробност представляват и стиховете на велики български поети, изписани върху някои от обществените сгради в селото.