Научна конференция хвърли нова светлина върху миналото на Видин

Научна конференция се проведе във Видин. "Археологически и исторически проучвания на Видин и Видинския край" бе темата на форума, който събра представители на научни институти, музейни работници и любители на историята. Поводът бе навършването на 100 години от рождението на археолога Йордана Атанасова и 115 години музейно дело във Видин.

"Предизвикани от липсата на достатъчно средства, липса на подкрепа от институциите и проблема с иманярите. Последните се проявяват най-отчетливо в Арчар, Дружба и местността Алботин. От 1915 до 1925 година година дружеството прекъсва своята дейност поради войните. На 1 март 1925 година дружеството се възобновява и получава името "Бонония"..."

През 1929 година усилията на археологическото дружество за осигуряване на музейна сграда се увенчали с успех. Старата турска поща била предоставена изцяло за тази цел. Експонатите били подредени в четири зали - "Археология", "Етнография", "Праистория" и "Палеонтология". Сред културните ценности имало 2500 монети, също толкова били българските шевици, 80 били археологическите паметници.

Дружеството осъществява реставраторска работа в храмовете "Св. Панталеймон" и "Св. Петка", както и в крепостта "Баба Вида". През 1931 година се извършват първите археологически разкопки във Видинско. Проведени са от проф. Рафаил Попов край Алботинския манастир.

"С успех завършват усилията ѝ сградата на бившия турски конак да се предостави за музейна експозиция. Под нейно ръководство се изграждат музеите в Белоградчик и Кула и се създават музейни сбирки в редица села на Видински окръг. Йордана Атанасова допринася за промяната на статута на крепостта "Баба Вида" от военно поделение в туристически обект, както и за реставрацията, проучването и включването ѝ сред стоте национални исторически и туристически обекти."

Йордана Атанасова извършва значителна събирателска и научно-изследователска дейност. Провежда мащабни разкопки в Рациария, вила Рустика при с. Макреш, край с. Връв. Участва и в първите разкопки на крепостта "Баба Вида". Проучването на "Кастра Мартис" в Кула също е едно от постиженията ѝ.

Всъщност първите археологически разкопки във Видинско са извършени далеч по-рано, стана ясно на конференцията. Вероятно са били в обект, разположен източно от село Арчар. Макар в момента да е силно разрушен, той не спира да вълнува археолозите така, както Феликс Каниц, който първи го проучва. Това обясни д-р Владислав Живков от Национален археологически институт с музей при БАН.

"Това е хипотеза, ако наистина можем да свържем това сведение на Феликс Каниц от 60-те години на XIX век. Той изрично казва, че е разкопал една кръгла кула. За жалост обектът е много разбит, включително и с машини е копано, но там има много камъни, тухли, видимо от разбити антични сгради и това, което казва Каниц, че по-стари римски архитектурни детайли са преизползвани в градежите. И до днес се намират такива по-стари детайли. Много е вероятно действително това да са най-старите разкопки с научна цел във Видинско."

Същия обект разглежда докладът и на друг археолог - доц. д-р Чавдар Кирилов от Софийския университет. С "Феликс-Каницовото фиктивно село Сморден: Принос към историческата география и картография на Северозападна България" археологът проследява проблемите на картографията, както и селищната динамика през периода.

"Всъщност селото е отразено, бидейки на брега на Дунав, а по Дунав са пътували много хора от Европа и най-вече от Австрия и Унгария. Селото е намерило място в много карти от времето преди Каниц. Едно от немногото селища, които винаги са присъствали на тези карти. Той е очаквал да го намери, но не го е намерил и го е превърнал след това в символ на почти всички грехове на предишната картография. И така едно може би не много значително село се превръща в символ на тези грешки. И тъй като Феликс-Каницовите научни съобщения се препечатват и в научно-популярни издания, широката европейска публика започва да се занимава с проблема "Няма Сморден на Дунав". Ако трябва да го преведем на днешен български език е все едно два пъти годишно "National Geographic" да отделя внимание в своите филмчета, че на река Скомля няма село Смърдан..."

Мястото, на което се предполага, че е било село Сморден, е унищожено с тежка техника и механизация. Той е един от най-варварски унищожените обекти в землището на Арчар, поясни доц. Кирилов. 

Късноримският крайпътен комплекс в местността Анище, край белоградчишкото село Граничак, е един от запазените обекти от същата епоха. Цялостното му проучване би било от огромно значение за проучването на римската пътна инфраструктура в пределите на някогашната Римска империя, каза проф. Сергей Торбатов от НАИМ - БАН, който ръководи археологически разкопки там в продължение на пет сезона. Целта на този тип пътни станции е била да улеснят пътуването на куриери и други служебни лица в Римската империя. По думите на археолога пълното проучване на обекта може да бъде завършено за месец, а бъдещата му социализация би го превърнала в истинско туристическо бижу. 

"Аз казвам един месец за довършване на археологическото проучване. Това означава, за да си задоволя научните интереси. А този обект има голям потенциал за социализация. Той е на много комуникативно място. Той е много интересен сам по себе си..."

"Искаме този парцел да се експонира. Трябва да се реставрира, да се проектира с куполи - по модерни архитектурни решения, да бъде социализиран. Изключително важно е за град Видин да има Бонония. Бонония е историята на Видин. Това нещо вече го има и трябва да се запази, за да има градът и своя античен предшественик..."

Австрийска ли е австрийската кула на "Баба Вида"? Отговор на този въпрос даде докладът на археолога от РИМ Видин д-р Ваня Ставрева. Проучването ѝ обхваща период от почти една година - 1689-1690, когато Видин е част от империята на Хабсбургите.

"Това, което моето проучване установи, е, че кулата е по-ранна, не е тяхно дело. Но възниква въпросът: Какво са построили австрийците тук? Има недвусмислени данни не само от австрийски писмени извори, но и от османски, че те са започнали фортификацията на Видин. Така че австрийската кула не е австрийска, но за сметка на това има други съоръжения, които са оставили в града..."

Австрийците изграждат нови укрепления и по-добра защита на брега на Дунав, което свидетелства, че Видин е много важен пункт в техните стратегически планове, обясни археологът. А каква всъщност е австрийската кула? Отговор на този въпрос трябва да дадат археологически проучвания, които да потвърдят или отхвърлят хипотезите, според които тя е от края на 14-ти или началото на 15-и век. 

Всички доклади от конференцията ще бъдат публикувани в сборник, който предстои да бъде издаден до края на годината. Отпечатването му е подкрепено от Министерството на културата.