Лилия Богданова: Животът ми е тясно свързан с изкуствата

Лилия Богданова е родена в Лом, майка й е от Петербург, баща й е от Лом и двамата артистични хора. Баща й като млад е пял в хора на оперетата, майка й е преподавала биология и география.

Завършва Нов Български университет като актьор в драматичен и танцов театър, прави специализация в НАТФИЗ по театрална режисура и споделя: "Търся онова, което може да бъде взето, развито, доведено до целта, която гониш. Не смятам, че има поколение, с което по-лесно се е работило... Театралното ми образование ме свърза в някаква  степен с много интересни хора".

До 2020 година Лилия живее и работи в София. През 2021 година се прибира  в Лом, където три години преподава музика в Руската гимназия, днешното СУ "Димитър Маринов", създава малка театрална формация с ученици "Октет плюс". С учениците правят и "Театър в 1 действие". По-късно създава театрална формация „Nonet +“, в която са включени ученици от началния и прогимназиален етап. Това става възможно след одобряване на проекта й от Национален фонд Култура. След упорит тригодишен труд  се създава музикална книжка или  режисьорска тетрадка.  

"Първият ми учител по музика е майка ми. Тя ме научи да чета по ноти, на нашия под в апартамента, който представлява паркет тип "рибена кост", аз абстрактно, представяйки си бели и черни клавиши, се научих да чета на сол и на басов ключ. Тя самата ме увличаше, защото имаше, и сега има силно въображение... Тя описваше красиво, пъстро, аз наистина й завиждах в едни ноти и петолиния да вижда образи, пък аз в същото време да плача, че искам да изляза и да играя. Това също е изиграло някаква роля върху мен. Никой от моите родители не ме е спирал, даже обратното - подкрепяли са ме. На 6 години ми купиха пиано. Те направиха много за мен, за да се свържа в дълбочина със света на изкуството."

"Музиката за моите родители си беше техният естествен свят, и си е до ден днешен, в нашето семейство много се четеше и така се развиваше въображението..."

"Аз не съм се качвала на сцена като актьор, но на мен ми се случи да работя като детски театрален режисьор. Работила съм с ВГ "Смехоранчета", "Сладки пуканки" в Двореца на децата, малки детски театрални формации като детски вокален педагог и режисьор... Създадох малка формация в София - песенно изкуство, с малки формации и конкурси..."

"Защо работя най-вече с деца? Първо, защото вероятно някъде дълбоко в мен има нещо детско, от друга страна с деца не е  лесно да се работи. Изисква търпение, енергия и динамика. А всичко е репетиция, репетиция, репетиция, това понякога е изтощително... И децата, мисля, че по-добре ме разбират от възрастните. Защото децата нямат предубеждения, приемат те чисто, не са обременени. Както казваше една моя приятелка - те са пластилин, но не диктаторски. Аз винаги съм се ръководила какво отсреща детето ще ми даде. Децата са ми партньори, провокират ме и аз им имам доверие. Колкото и да звучи банално фразата "99% е труд и 1 % талант" всичко си е труд!"