Близка среща с носорог е сред новите истории от ръчния багаж на Георги Милков

Днес ни гостува журналистът и пътешественик Георги Милков. Макар и пътеписи, разказите му всъщност са пътешествия не само до различни дестинации, но са и пътувания до хората, до душите на различни народи. Пътувания в историята, в традициите, в познанието за света през очите на много и различни мъже и жени. Поводът да говорим за него е втората му книга, озаглавена "Носорог в банята и още истории от ръчния багаж". Заглавието е интересно и веднага приковава вниманието на читателите. То обаче не е художествена измислица или пазарен трик, а реална история случила се на автора:

"Това е забавна по-скоро история от едно мое пътуване до Ботсвана. Една приятна и слънчева сутрин, в която се бях събудил си направих огън, за да си стопля вода за кафе и още едно канче с вода, за да се обръсна, защото по онова време още поддържах голобрадство. Тъкмо си бях насапунисал брадата и бях извадил ножчето за бръснене, когато зад мен се появи носорог....Ситуацията да седиш срещу носорог в неговата естествена среда, защото аз може да си мисля, че той е дошъл в банята ми, понеже аз съм си устроил там малкия лагер и съм се настанил там удобно като си мисля, че това е мое пространство, но всъщност от друга гледна точка може би аз се намирах в неговия хол и натрапникът бях аз. Таq ако срещата с носорог беше повод да си дадем сметка къде се намираме, какво е мястото ни въобще сред мирозданието и това колко сме малки, раними и крехки и точно тогава животът ни поднася изненада."

Освен по работа, Георги Милков и до днес продължава да пътува до различни знайни и незнайни точки по света, но казва, че Видин заема специално място в сърцето му:

"Сърцето ми никога не си е тръгвало от България и няма и да си тръгне, но съм намирал места по света, които са ме карали да се чувствам уютно, които са ме приласкавали по най-неочакван начин, защото има места, които въобще не можеш да предположиш, че могат да ти въздействат по толкова неочакван начин. И това не е задължително да са някакви много красиви и много уредени и подредени места, а по-скоро това мило, топло и уютно чувство идва от срещи, от докосвания, от емоции, които са свързани с хора, с предоставено ти гостоприемство или с някаква малка помощ, от която ти дори не си почувствал че имаш нужда."

Георги Милков вижда себе си не като човек със специална мисия, а просто разказвач на истории, които случайно или не винаги го намират или пък самият той има сетива, които да ги открият и разпознаят.